► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 28:18-20.

Някои хора вярват, че тази заповед се е отнася само за апостолите.

► Дали тази заповед се е отнасяла само за хората, които са я чули в онзи ден? Обосновете отговора си.

Англичанинът Уилям Кери е живял от 1761г. до 1834г. Той бил обущар, в чието сърце горяло силно желание да разпространява благовестието. В неговата църква нямало особен интерес към мисионерската дейност. Според техните вярвания Бог вече бил решил кого ще спаси и нямал нужда от човешка помощ.

На една пастирска конференция Кери предложил следната тема за дискусия: Дали Великото поръчение е задача на църквата докато дойде краят на света, при условие че Исус обещава да бъде с учениците до края на века. Водачът на конференцията отговорил: „ Седнете, млади господине. Вие сте ентусиаст (фанатик). Когато Бог благоволи да спасява езичниците, ще го направи без вашата или моята помощ.“

Знаем, че заповедта е валидна за църквата до края на света. Исус обещава да бъде с онези, които разпространяват благата вест до края на века, което показва, че тази задача стои пред църквата през всички поколения. Апостолите не са могли да изпълнят това поръчение в рамките на своя живот, но Исус казва, че благовестието ще бъде проповядвано на всички народи (Матей 24:14).

Ето защо отговорността да се разпространява благовестието е дълг на всяко поколение в църквата.

► Погледнете отново внимателно Матей 28:18-20. Каква е конкретната заповед?

Исус конкретно заръчва на църквата да отиде навсякъде и да прави Негови ученици.

Заповедта включва евангелизиране, защото никой не може да стане ученик на Христос, преди да се е обърнал към Христос.

Заповедта означава, че църквата трябва да направи разпространяването на благовестието и ученичеството свои приоритети и да предприеме активни действия. В противен случай тя не изпълнява предназначението си.

Изразът „всички народи“ (всяка етническа група) говори, че мисионерската работа ни е заповядана, понеже народите няма как да разберат благата вест, ако не им бъде занесена. Нито една група хора не трябва да прави изключение.

Заповедта не включва само проповядване на благовестието. Нужен е процес на обучение, защото имаме задължение да научим новоповярвалите на всичко, което Исус е заповядал.

Учителят трябва да е напълно посветен да бъде покорен на Христовите заповеди, защото трябва да дава добър пример на повярвалите от скоро как да живеят живот в покорство на Христос.

Новоповярвалите също трябва да се посветят да се покоряват на Христос, защото заповедите не само трябва да се учат, но и да се изпълняват. Ако човек не се покорява на наученото, той възпрепятства процеса на ученичество, който включва не само учене, а и изграждане на характер.

Освен Великото поръчение в Библията има и много други стихове, които ни показват, че според Бог евангелизирането е приоритет за църквата.

Бележка към водача на курса: Студентите трябва да проверят пасажите, изброени по-долу и да кажат как всеки от тях показва, че според Божието Слово разпространяването на благовестието е приоритет. Помогнете им с приложените коментари.

Матей 9:36-38. Исус иска учениците да споделят Неговото състрадание към изгубените и да се молят Бог да изпрати работници на жътвата Си.

Деяния 4:29. Когато ранната църква е подложена на гонения, първата й тревога не е физическата опасност, а опасността разпространението на благовестието да бъде възпрепятствано. Църквата се моли Божието слово да продължи да се разпространява въпреки гоненията.

Деяния 11:18. Църквата в Йерусалим прославя Бога поради спасението, дадено на езичниците.

Филипяни 1:18. Павел се радва, че Христос бива проповядван, дори докато той е в затвора.

Ефесяни 6:19. Павел иска светиите да се молят за него, за да може дръзновено да разнася благовестието.

Римляни 10:13-15. Павел набляга на спешната нужда от благовестители, защото спасението е за онези, които чуят и повярват.

► Поради какви причини вярващите трябва да желаят да виждат хората да се обръщат към Христос?

• Трябва да искат да следват примера на Исус, Който остави небето, за да живее и да умре за спасението на изгубените.

• Трябва да искат Бог да бъде прославен чрез превръщането на бунтовниците в поклонници на Бога.

• Трябва да приемат разпространението на благовестието като победа за Христос и извършеното от Него изкупление.

• Трябва да желаят да участват в делото, което е приоритет за Бога.

• Трябва да състрадават на изгубените, които ще понесат вечно осъждение за греховете си.

► Възможно ли е желанието на човек да благовества да бъде продиктувано от грешни мотиви? Какви биха били тези мотиви?

Желанието за успешно служение и растеж на местната църква не е погрешно.

Важно е да не сме движени от гордост от успеха, съревнование с други църкви или желание за спорове.

Някои вярващи имат специален призив и дар от Бога да благовестват (Ефесяни 4:11). Водачите трябва да помнят, че не всички вярващи умеят да благовестват по един и същи начин. Въпреки това всеки вярващ трябва да е посветен да помага на църквата да изпълнява евангелизаторската си мисия и да е готов да споделя благовестието.

► Защо не всички вярващи споделят благовестието?

Бележка към водача на курса: Нека студентите изброят причините, за които се сещат преди да прочетат списъка.

• Липсва им духовна ревност

• Не чувстват лична отговорност по отношение на разпространението на благовестието

• Не знаят как да започнат разговор на духовна тема

• Не знаят как да представят благата вест

• Страхуват се, че не могат да оборят евентуални възражения

• Срамуват се да бъдат различни

• Съмняват се, че усилията им ще имат резултат

• Страхуват се от гонение

► Тези причини основателни ли са?

► Ако човек не прави нищо за спасението на изгубените, какво е необходимо, за да започне?

Ако му липсва духовна ревност, първо му трябва духовно съживление.

Ако човек е духовно жив, горящ, и разбира личната си отговорност за изпълнението на Великото поръчение, то вероятно се нуждае от следните два фактора, за да предприеме действия.

1. Вяра ‒ Той има нужда да осъзнае как Бог придава сила на благовестието.

2. Подготовка ‒ Той се нуждае от обучение как да споделя благата вест.

► Нека един от студентите прочете пред групата Йоан 4:28-30, 39. Кое направи самарянката способна да води хора при Исус?

Тя не беше обучена, но преживя Божията благодат и осъзна колко беше важно да каже на другите за Исус.

Всеки, който има тези две неща – опит с благодатта и желание да каже на другите, притежава двете най-важни качества на благовестителя. Обучението е нещо добро, но ако тези две неща липсват, никое обучение няма да направи някого добър благовестител.

Най-важният въпрос: Какво ви трябва, за да започнете?

► Какво вече правите, за да подпомагате разпространението на благовестието? Доволни ли сте от това, което правите?

► Какво би ви помогнало да споделяте благата вест по-ефективно и по-разпалено?

Нека да поговорим какъв е човекът, който може да приеме Великото поръчение.

Дори наскоро повярвалият може да сподели своето свидетелство и да разкаже за истината, която го е довела при Христос.

Благовестителите, които Бог може да използва дългосрочно обаче, трябва да притежават определени характеристики.

(1) Да са приели Христос за свой Господ и Спасител

Благовестителят трябва да е приел Христос за свой Господ и Спасител, защото:

1. Трябва да има свидетелство, което да сподели.

2. Няма как да разбере какво представлява обръщането към Христос, ако не го е преживял.

3. Трябва да е преживял промяната в характера, която се случва в резултат на обръщането към Христос.

Ако човек, който не се е покаял, върши религиозна работа, той не разбира какво върши и го прави с неправилни мотиви.

(2) Да бъдат последователни в християнския си живот

Въпреки че не трябва да пропускаме нито една възможност да споделяме благата вест, благовестието е най-ефективно, когато излиза от устата на доверен човек. Хората, които ви имат най-голямо доверие, трябва да са тези, които ви познават най-добре. Благовестителят трябва да живее в посвещение и покорство към Бога.

(3) Да бъда част от църква

Благовестителят трябва да бъде посветен член на църква, защото:

1. Трябва да може да покани хората в общност от вярващи.

2. Има нужда от помощта на църквата, за да развива вярващите като ученици.

3. Трябва да има духовни авторитети, пред които да бъде отговорен.

4. Нуждае се от подкрепата и насърчението на църквата.

Благовестителят трябва да се ползва с доверието на своите духовни братя и сестри и трябва да уважава църковните водачи и работата на църквата.

Ако си мисли, че може да бъде вярващ и да служи без църквата, той не разбира замисъла на църквата и поканата, която благата вест отправя.

(4) Да бъдат верни на истината

Благовестителят трябва да вярва, че Божието Слово е съкровище от истини, които трябва да се споделят. Библията ни дава условията, при които получаваме спасение и влизаме във взаимоотношение с Бога. Не можем да променяме истината, за да направим посланието ни по-приемливо (1Коринтяни 4:1-2).

От Библията знаем, че всеки човек ще прекара вечността или в рая или в ада. Това убеждение е мотивацията на благовестителя.

(5) Изпълнени със Святия Дух

Святият Дух дава на сила на благата вест. Той обвинява за грях, дава духовни желания и прави невярващите способни да откликнат с вяра.

Благовестителите са ефективни само когато се оставят да бъдат ръководени от Святия Дух. Затова те смирено трябва да уповават на Бога, да се молят и да търсят Неговото водителство.

Благовестителите трябва да се стремят да се изпълват с Духа. Изпълването с Духа изчиства сърцето и дава сила за служение. Исус каза на учениците Си да чакат действието на Духа (Деяния 1:4-5). Апостолите преживяха изпълването с Духа на Петдесятница (Деяния 1:8, Деяния 2:4, Деяния 15:8-9).

Понякога Бог дава специално помазание чрез Духа, за да може блатовестителят да посрещне конкретно предизвикателство (Деяния 13:9-12).

(1) В няколко абзаца опишете как вие лично сте участвали в разпространяване на благовестието и ученичество през последните 12 месеца. Какви са целите ви за в бъдеще? Каква полза искате да извлечете от курса?

(2) Какво правят църквите във вашия район за разпространяване на благата вест? Проучете и задавайте въпроси, след което опишете наблюденията си в рамките на 2-3 страници.