► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 18:2-6, 10-14. Какви предупреждения виждаме в тези стихове? Как бихте описали значимостта, която Бог придава на децата?

Хората казват, че децата са важни, защото са следващото поколение, бъдещето на църквата и бъдещите водачи. Всичко това е вярно, но преди всичко децата са важни, защото са хора. Понякога възрастните забравят, че децата са човешки същества с вечни души и неизвестен потенциал.

Бог сключва завет с древните израелтяни. Той им обещава да ги благославя и да се грижи за тях и им дава заповеди, които да спазват.

Бог иска този завет да трае през всички поколения. Той им казва: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си“ (Второзаконие 6:6-7).

Отглеждането на поколение, което да следва Божията воля, е било важно за завета, защото много от Божиите благословения са били условни и са зависили от покорството на хората. Ако следващото поколение изберяло да не ходи във вярност и покорство пред Бога, те губели привилегиите, които им носи взаимоотношението с Него. Затова е било необходимо децата да бъдат обучени добре.

► Според вас какво са можели да направят израелтяните, за да са сигурни, че децата им ще решат да следват Бога?

Бог им дава някои насоки как да обучават децата си.

Да учите на тях децата си, като говорите за тях, когато седите в къщата си, когато ходите по пътя, когато лягате и когато ставате. Да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си (Второзаконие 11:19-20).

Какво иска да каже Бог? Трябвало е да учат децата си старателно, постоянно и последователно, а не от време на време. Трябвало е непрекъснато да си припомнят Божия закон и да са заобиколени от думите на Писанията. Никога не е трябвало да забравят и пренебрегват Божиите заповеди.

Последователното обучение е значело да нямат украшения, забавления или поведение, което да е в противоречие с Божия закон.

Така че тези стихове подчертават, че родителите са отговорни да учат своите деца на Божиите ценности постоянно и последователно и да ги пазят от учения, които правят обратното.

► Тази заповед е дадена на родителите. Как трябва да я приложим към служението в църква?

Първо, ние знаем, че обучението на децата на първо място е отговорност на родителите. Църквата трябва да учи родителите как те да учат децата си. Не трябва да си мислим, че само църквата може да оказва духовна помощ на децата, защото родителите не могат да се справят с това.

Второ, църквата трябва да служи на децата в контекста на тяхното семейство, колкото се може повече. Помогнете на децата като помогнете на родителите им. Когато благовества, църквата трябва да се опитва да привлича целите семейства.

Понякога деца от невярващи семейства идват на църква и започват да следват Христос. В такива случаи църквата трябва да се опита да послужи на семейството. Ако родителите не откликнат, църквата трябва да бъде духовното семейство за тези деца и да им показва духовна грижа.

► Как можем да преценим доколко успешно е служението спрямо децата в дадена църква?

Не служите на децата успешно, дори ако...

• Учителите ви са много способни.

• Броят на децата и на учителите расте.

• Децата научават библейска информация.

• Учителите преподават висококачествен материал.

• На децата служението им харесва.

Успешното детско служение трябва да притежава тези характеристики. В противен случай ще има проблеми, но е възможно дори когато някои или всички тези характеристики са налице, служението да буксува.

Служите на децата успешно, ако...

• Децата се обърнат към Христос и са уверени, че са спасени.

• Децата постепенно съзряват духовно.

• Пораствайки, децата следват християнските принципи.

Вашето служение се е провалило с дете, което...

• Не следва Христос.

• Избира светските ролеви модели.

• Участва в нечисти видове забавления и връзки, когато порасне.

• Отхвърля Божията воля за живота си и следва личните си амбиции.

Делото на ученичеството е изграждане на живот, който е в съответствие с Божията истина; превръщането на личността в зрял последовател на Христос. В момента на своето обръщане човек не интегрира автоматично Божията истина в своите мисловни модели, отношение, убеждения и начин на живот. Интегрирането на истината изисква време. Това е истинската задача на ученичеството.

► Според вас какво е първото нещо, от което се нуждаете, за да служите на децата?

Детското служение бързо формира група, която включва деца и възрастни. В тази група има естествени лидери, които влияят на останалите, дори и да не заемат някаква официална позиция. Такива лидери има и сред възрастните, и сред децата.

Първото нещо необходимо за служението е християнска среда с позитивна духовна атмосфера. Там можете да възпитавате християни, които са психически, физически, духовно и социално незрели.

Това означава, че възрастните трябва да са хора, които са добър пример в духовно отношение. Хора, които не са посветени вярващи, не могат да участват в детско служение. Не можете да включите деца, които ще настройват останалите да отхвърлят посланието ви.

Вие вече сте се провалили в служението към децата, ако...

• Възрастните, които помагат в служението, са там заради специални умения или някаква друга причина, но не са добър пример в духовно отношение.

• Деца, които не се интересуват от духовните неща, доминират в разговорите и общуването в групата.

• Всички духовни дейности се ръководят само от възрастните, без особено участие на децата.

• Само няколко деца искат да участват и показват духовен интерес, но те не са приети от по-голямата част от групата.

Наблюдавайте групата деца и си задайте тези въпроси. Ако ново момче дойде в служението, кои деца в групата ще последва? Ако дойде ново момиче, кого ще последва? Как ще бъдат повлияни – добре или зле?

Първото нещо, което е необходимо за служението, е позитивна християнска среда. Това е първата предпоставка за започване на детско служение. Ако служението е изгубило това, трябва да намери начин да започне отначало. В противен случай няма да постигне правилната цел.

Познаването на Бога става чрез взаимоотношения.

Когато Бог говори на Яков, Той не казва „Аз съм Богът на вселената“ или „Аз съм Създателят на всичко“, макар и двете твърдения да са верни. Той казва: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак“ (Битие 28:13). Бог се разкрива чрез хора.

Авраам повярва и други повярваха в Бог чрез Него. Слугата му Елиезер се помоли на Бога на своя господар (Битие 24:12).

Трябва да има хора, които ще познаят Бог в по-голяма степен, поради това, че Той е ваш Бог.

Понякога си мислим, че ученичеството е просто да кажем на хората какво трябва да знаят и какво трябва да правят. Това не е вярно. Първо, трябва да им покажете живот, който да искат да следват. Ако искат да живеят както вие живеете, ще слушат и вашите указания как да го правят.

Ученичеството е споделяне на живот. Учителят предава на ученика своята мотивация и основни ценности.

Принципът на споделянето на живота гласи, че ученичество имаме тогава, когато ученикът възприеме начина на живот, мотивите и основните ценности на своя учител.

Юдейските равини от първи век са разбирали това. Когато някой млад човек е искал да стане ученик на даден учител, той е молел да бъде приет. След това е споделял живота на учителя. Прекарвал е по-голямата част от времето с него като е усвоявал не само поучението му, но и отношението му към живота.

Исус не спазва тогавашния обичай като сам избира кои да бъдат Негови ученици, без те да са Го питали, но спазва принципа на споделяне на живота с тях.

След смъртта и възкресението на Исус някои от учениците Му са арестувани и изправени пред същия съд, който е осъдил самия Него. Синедрионът вероятно е смятал, че краят на Исус означава и край на проблемите им. Мислели са, че с няколко заплахи са щели да сплашат последователите на Исус и да ги накарат да си мълчат. При разпита на учениците е било видно, че те не са били образовани мъже, със сигурност не колкото членовете на съда, но в Писанията се казва, че се е познавало, че са били с Исус (Деяния 4:13). Животът на Исус е бил отпечатан върху тях.

По какво си е личало, че учениците са били с Исус? По маниерите или начина на говорене? Може би, но не само. Те са имали смелост, основана на осъзнаването за божествен призив. Били са безпрекословно посветени на истината. Уважавали са властите, но без да правят компромиси и да лицемерничат. Със сигурност тези корумпирани властници и религиозни лицемери са били потресени в сърцата си, защото са разбрали, че проблемите им тепърва започват. Влиянието на Исус бива умножено и увековечено чрез ученичеството.

Доктор Пол Бранд наблюдавал своите студенти докато преглеждали и диагностицирали пациенти в една болница в Индия. Докато наблюдавал внимателното отношение на един от студентите към пациент, докторът се впечатлил от изражението на студента. То било същото като изражението на доктор Пилчър, хирургът, който бил обучавал доктор Бранд в Англия. Доктор Бранд обяснил, че се е изненадал много, защото д-р Пилчър никога не бил ходил в Индия и нямало как студентите да го имитират така добре. Накрая един от студентите казал: „Не познаваме този д-р Пилчър, но изражението на този студент беше вашето изражение, доктор Бранд.“[1]

Това, което преподавате, когато не се опитвате да преподавате, ще има най-голям ефект. Вие преподавате най-много, когато не се опитвате да преподавате нищо. Както е казал някой: „Преподавате малко с думите си, повече с делата си, най-много с това, което сте.“

Не подценявайте силата на примера. Вие преподавате през цялото време, най-вече чрез начина ви на живот.

Показвате на учениците си как да реагират на проблемите чрез начина, по който вие реагирате.

Добротата, любезността и търпението са важни при работата с деца. Някои хора умеят да проявяват тези качества в по-голяма степен, когато работят с деца, отколкото други.

Показвате на човека до себе си, че го цените, когато му давате пълното си внимание. Не говорете с него прибързано. Наблюдавайте езика на тялото си – дали се извръщате, заемате се със следващата си задача, работите върху нещо, докато той говори или прехвърляте вниманието си към някой друг.

Упражнявайте се да бъдете добър слушател. Признаците на доброто умение да слушате са зрителен контакт, концентрирано изражение, пренебрегване на разсейващите фактори и реакция на чувството за хумор или емоциите на говорещия.

Ако наистина бързате и не можете да изслушате човека, обяснете му. Той няма да се засегне, ако обикновено му отделяте нужното внимание. Ако като цяло се чувствате твърде заети, за да му отделите време и мислите, че трябва да свършите нещо друго, спрете и помислете каква е истинската ви задача.

► Кои деца са част от живота ви? По какъв начин можете да им покажете, че те са важни за вас? Имате ли навици, които трябва да промените?

По-важно е да сме на разположение на Бог отколкото какви умения имаме. За Бог е по-важно да се отзоваваме, отколкото какво можем. Той ще ни даде уменията, които ни трябват, за да изпълним Неговия призив.

Младите хора са неукрепнали в много отношения. Един ден могат да бъдат духовни, щедри и зрели, а на другия ден да се държат непокорно, себично и детински. Причината не е лицемерие. Те все още се развиват и им липсва последователност.

Младите хора са нестабилни, но вашите очаквания трябва да останат стабилни. Ако в лошите им дни им казвате, че нищо не струват, понижавате очакванията им за самите тях. Те все още не знаят какви ще станат и вашата оценка ще повлияе на тяхното развитие.

Говорете им често за специалния план, който Бог има за техния живот. Насърчавайте ги, че Бог им е дал специални умения. Говорете им за удовлетворението от следването на Божията воля.

Един млад човек с лидерски потенциал може да има много идеи, но да не съумява да отсява добрите. Способността за разграничаване на добрите и лошите идеи е един от аспектите на зрелостта. Помогнете му да придобива мъдрост, без да го спирате да генерира идеи.

Преди всичко, не забравяйте, че Бог има план за всеки човек и работи за изпълнението му. Молете се за разпознаване, за да можете да си партнирате с Божия план за развитие на този ученик. Молете се за чудеса на благодат и водителство в неговия живот, които ще го водят в правилната посока.

► Кои са някои от характеристиките на добрия преподавателски подход? Когато гледате някой да преподава, по какво си личи, че той или тя е добър учител?

Учителят контролира стила на преподаване. Има няколко аспекта, които учителят внимателно трябва да планира.

(1) Скорост на преподаване

Хората приличат на съдове с тесни гърла. Ако наливате твърде бързо, част от течността ще се разлее. Ако преподавате информацията твърде бързо, те няма да я усвоят. Когато човек приема нова информация, трябва да я свърже с това, което вече знае и да помисли как да я приложи в живота си. Ето защо хората имат предел колко бързо могат да учат нови неща.

По-добре е да преподадете едно нещо така, че да се запечати в умовете на учениците ви, отколкото да ги засипете с много информация, която ще забравят. За тях ще е по-полезно да научат едно важно нещо и как да го приложат, отколкото да получат много информация, която не е от значение за тях.

(2) Групови дискусии

Повечето хора имат нужда да обсъждат нещата, които научават; да задават въпроси и да формулират съответната идея със собствени думи. Ако стилът ви на преподаване не позволява активност от страна на слушателите, ще изгубите част от интереса им.

Можете да въведете дадена тема с въпроси като: „Защо е важно да…?“ или „Кое е най-важното нещо, което знаете за…?“ Не отделяйте много време за встъпителната дискусия, но я използвайте, за да събудите интереса им.

След като представите информацията, можете да им зададете въпрос, който да ги накара да формулират идеята със собствени думи. Например: „Каква грешка допусна героят в тази история…? Или „Защо за нас е важно да…?“ Задавайте въпроси, които изискват обяснение, а не отговор „да“ или „не“. Въпросите трябва да са достатъчно лесни, за могат децата да отговорят добре. Ако постоянно дават грешни отговори, ще се обезкуражат.

• Не притискайте учениците да споделят лични неща. Вместо това се старайте да създадете атмосфера, в която те се чувстват свободни да споделят.

• Не допускайте едни и същи деца да говорят през цялото време. Можете да попитате някой по-тих ученик: „Какво мислиш, Митко?“ Трябва да насърчавате всички да участват: „Останалите какво мислите?“

• Не позволявайте да се получават дискусии, които не включват цялата група.

• Не позволявайте учениците да се прекъсват един друг.

• Опитайте се да отговорите положително на всеки коментар, преди да го критикувате. Ако има нужда от корекция, направете я като разширите коментара.

(3) Актуалност на преподавания материал

Винаги си задавайте въпроса: „Защо е важен този материал?“ Ако не можете да отговорите, учениците ви също няма да могат. Какво значение има този материал за тях? Има ли някакво специфично приложение в живота им? Ако не се сещате за такова, и те няма да се сетят.

Ако смятат, че темата ги засяга, ще слушат по-внимателно. За да контролирате часа, е по-важно да го направите интересен, отколкото да се стремите да поддържате дисциплината.

(4) Значимост

Покажете резултатите от истината, която преподавате. Какво се случва, когато хората я знаят и я прилагат? Какво се случва, когато я отхвърлят?

Вдъхновявайте ги с важни теми и не губете време с маловажни въпроси. Разказвайте им историите на други, които са живели според истината, която споделяте. Учениците няма да запомнят точките в плана ви, но ще запомнят историите.

Дайте им герои. Те търсят хора, на които да се възхищават и да подражават. Разказвайте им за героите на вярата – не само тези, които са виждали велики чудеса, но и тези, които са постигнали големи неща чрез Божията сила. Помогнете им да разберат, че мисията на църквата да разпространява благовестието и да прави ученици е най-голямото предизвикателство, но и носи най-голяма радост.

(5) Илюстрации

При всяка възможност придружавайте историите си с цветни илюстрации. Когато преподавате, записвайте най-важните думи и твърдения на дъската. Когато виждаме и слушаме, запомняме по-добре.

(6) Действие

Хората се научават чрез практика. Децата могат да научат нещо като правят нещо или проиграят някаква история. Учителят може да ги води да изиграят библейската история, която им разказва. Това отнема време и може да не изигравате цялата история, но всеки път търсете начин да включите в учебния процес някакво действие.

► Някои студенти могат да разкажат за уроци или проповеди, които са изнесли наскоро и да опишат как са могли по-добре да използват тези аспекти от стила на преподаване. Други могат да разкажат как вече прилагат тези аспекти.

Всяка страница от книгата без думи е в различен цвят и представлява част от благовестието.

Следва резюме на посланието на всяка страница. Когато използвате Книгата без думи, трябва да добавите повече обяснения и да позволите на детето на участва и да задава въпроси.[1]

Забележка: някои хора започват със златната страница, след това черната и подреждат останалите в посочения тук ред.

Черно: Черният цвят ни напомня за греха, за лошите неща, които сме правили. Библията казва, че всички сме съгрешили. Поради греха имаме проблеми с Бога (В този момент трябва да поискате от детето да признае, че е грешник).

Червено: Добрата новина е, че Исус, Божият Син, умря, за да можем да получим прошка. Червеният цвят символизира кръвта на Исус. Исус умря, но възкръсна и приготвя рая за нас.

Бяло: Когато Бог ни прости, Той очиства сърцата ни и отмахва всичките ни грехове. Можеш да се помолиш и да поискаш Бог да ти прости. Той е готов да ти прости, ако се разкайваш за греховете си.

Златно: Златният цвят символизира рая, мястото, което приготвя за нас. Когато земният ни живот ни свърши, ще живеем заедно с Бог в рая, където няма да има скръб, болка или зло.

Зелено: След като си получил прошка, ти вече си Божие дете. Ще израстваш във взаимоотношението си с Него. Зеленият цвят символизира растежа. Ще научиш повече за Бог и за това как Той иска да живееш. Трябва да си четеш Библията, да се молиш всеки ден и да се учиш от другите, които знаят как да живеят в близост с Бога.

(1) Прегледайте отново точката „Принципът на споделяне на живота.“ Помислете как общувате с децата не само, когато преподавате, но като цяло. Какво трябва да промените? Поговорете с някой, който ви познава добре. Покажете му материала и му кажете как се оценявате. Помолете човека за честното му мнение. Трябва да кажете на водача на курса, че сте изпълнили тази задача, като не е задължително да споделяте подробности за самата оценка.

(2) Подгответе урок или проповед за деца. Работете внимателно и включете всичките шест аспекта на стила на преподаване. Бъдете готови да обясните как сте я разработили.

(3) Постарайте се да купите или да направите книга без думи. Споделете благовестието чрез нея с поне трима души. Опишете преживяването си с всеки един човек с по един параграф.