В края на този урок студентите трябва:

(1) да знаят качествата, които правят Исус велик водач.

(2) да позволят възложената им от Бога мисия и призив да определят ежедневните им приоритети.

(3) да разработят процес за обучение на бъдещи лидери и за изграждане на екип за служение.

(4) да ценят ролята си на слуги на хората, които ръководят.

Водачите приличат най-много на Исус, когато служат на другите.

Думата лидерство предизвиква силни емоции. Когато светският човек мисли за лидерство, той си представя позиция и власт. Да си лидер означава да си „шефът“. Амбициозните водачи се стремят да се изкачат на по-високи позиции и да завоюват най-високите титли. Дори пасторите могат да придобият подобен начин на мислене. Те може да съсредоточат вниманието си върху изграждане на по-големи църкви и придобиване на по-висока позиция и повече уважение.

В отговор на този светски манталитет някои християни реагират срещу термина лидерство. Един пастор веднъж казал: „Не искам да съм лидер в моята църква. Просто искам да служа.“ Въпреки че тези думи звучат смирено, неговата църква останала без цел или посока. Всички организации, дори и църквите, се нуждаят от водачи.

Пасторите трябва да помнят, че основното значение на думата пастор е „пастир.“ Работата на пастиря не е впечатляваща! Той прекарва дните си с миризливите овце. Работата му включва досадни задължения: да намира храна и вода, да преследва заблудили се агънца и да се грижи за ранените овце.

Пастирят има и важна роля. Той може да върши множество не особено впечатляващи неща, но носи тежката отговорност да води стадото в безопасност. То зависи от пастиря, който е водач.

Исус ни дава съвършения модел за истински водач. Той беше пастир, който служеше смирено и имаше дълбоко осъзнаване за Своята цел. Той беше силен, но пълен със състрадание и не търсеше позиция, а беше уверен в мисията Си. Исус ни дава модела на слугуващите лидери.

► Помислете за най-успешния лидер, когото познавате лично. Избройте три или четири характеристики, които са го направили добър водач. Присъстват ли тези характеристики в служението на Исус? А във вашето?

Исус ни показва, че истинското лидерство включва смирено служене. Смирението не означава слабост или нерешителност; Исус беше силен. В евангелията неколкократно виждаме Неговия авторитет.[1] Само че Исус спечели този авторитет като служеше, а не като изискваше уважение. Когато учениците Му спореха за позиции в Царството, Исус им каза:

Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началствува – като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: онзи, който седи на трапезата, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува (Лука 22:25-27).

В този урок ще разгледаме характеристиките, които правят Исус велик лидер. Ще се научим как да бъдем по-ефективни водачи като следваме Неговия пример.

Силният водач има ясна мисия, на която посвещава цялото си внимание. Исус знаеше каква е мисията Му и тя е обобщена в Марк 10:45: „Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.”

В първата си публична проповед Исус каза на слушателите Си, че е дошъл да изпълни пророкуваното в Исая:

Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година (Лука 4:18-19, цитираща Исая 61:1-3).

Мисията на Исус ръководеше ежедневните Му решения. Тя определи маршрута Му по пътя от Юдея към Галилея. Юдейските равини често пътували по източния бряг на река Йордан, за да не се оскверняват от евентуална среща със самаряните. Маршрутът на Исус обаче беше определен от мисията Му да сподели Божията милост с една самарянка. Ето защо трябваше да мине през Самария (Йоан 4:4). Ако сте християнски водач, то мисията ви трябва да определя ежедневните ви решения.

Всеки лидер има повече за вършене, отколкото някога би могъл да свърши. Как определяте приоритетите си? Не можете и не трябва да правите всичко. Трябва да преценявате възможностите си според мисията ви. Всеки водач трябва да има два списъка: „неща, които да направи“ и „неща, които да не прави.“ Първият включва нещата, които трябва да постигнете, а вторият – нещата, които ви разсейват от изпълнението на вашата мисия. Може някой друг да има призив да свърши тези неща, но това не сте вие. Вашата мисия трябва да определя ежедневните ви приоритети.

Апостол Павел е пример за водач, който знае своята мисия. Той е бил призован да основава църкви в ключови градове в Римската империя. Павел не иска да гради върху чужди основи, а да занесе благата вест на онези, които още не са я чули (Римляни 15:20). Тази мисия определя къде пътувал Павел, колко остава на всяко място и дори посланието, което проповядва. Неговата мисия обуславя всяко решение.

► Обсъдете следните въпроси:

• Каква е мисията, която Бог ви е поверил? Обобщете с няколко думи.

• Споделили ли сте вашата мисия с хората, с които служите заедно?

• Определя ли вашата мисия ежедневните ви решения?

От самото начало на служението Си Исус внимателно избра и обучи група ученици, които ще продължат служението Му, след като Той се върне при Отца. Те се учеха от Него, прекарваха време с Него, служеха с Него и разнесоха посланието по света. Исус остави Своя образ върху тези ученици и след това ги изпрати да градят Неговата църква.

Лука пише колко напрегнато е служението. „Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си” (Лука 12:1). Исус не позволи служението на хиляди, което може да бъде по-вълнуващо, да Го разсее от служението Му към учениците. Той знаеше, че за да установи царство, трябва да обучи учениците Си да водят църквата. Когато обучаваме ученици, ние подготвяме лидерите на следващото поколение.

Павел следва същия модел. Той проповядва на тълпите, но фокусира вниманието си върху няколко лидера във всеки град. Това служи като модел за водачите днес. Павел призовава пасторите да екипират светиите за делото на служението (Ефесяни 4:12). Пасторът не е отговорен да върши всичко в църквата. Неговата отговорност е да обучи и екипира членовете на църквата за работата, която трябва да се върши. Ефективните водачи обучават други водачи.

Менторът трябва внимателно да избира учениците си

[1]► Прочетете Йоан 1:35-51, Йоан 2:1-11, Матей 4:18-22, Лука 5:1-11 и Лука 6:12-16.

Когато четете тези стихове, прави ли ви впечатление какъв е процесът? През първата седмица от Своето публично служение Исус повика Андрей и Йоан да Го последват. Андрей доведе Симон Петър. Исус повика Филип, който намери Натанаил (Йоан 1:35-51). Това беше първата стъпка в техния призив. Те признаваха Исус, но още не Го следваха постоянно. Това беше призив да следват Исус. По-късно Той щеше да ги призове да бъдат ученици.

Втора глава от евангелието от Йоан е важна стъпка в процеса. На сватбата в Кана Галилейска Исус изяви славата Си на учениците. Другите гости не знаеха за чудото, то беше за учениците. Исус се разкри на последователите Си, за да Му се доверят. И учениците Му повярваха в Него (Йоан 2:11).

Събитията в Матей 4:18-22 се случват след като Исус се премести от Назарет в Капернаум и започна да проповядва (Матей 4:12-17). Докато се разхождаше по брега на Галилейското езеро, Исус повика Симон, Андрей, Яков и Йоан да Го последват. „И те веднага оставиха мрежите, и отидоха след Него” (Матей 4:20). След първоначалния призив в Йоан 1, тези ученици продължаваха да работят като рибари. Сега Исус ги призова да служат: „Отсега ще ловите човеци” (Лука 5:10).

Следващият етап в процеса е изборът на дванадесетте апостоли. От множество последователи (наречени „ученици“ в Йоан 6) Исус избра дванадесет, които да станат най-близките Му съмишленици.

Исус не бърза с избора на дванадесетте апостоли. Изглежда, че процесът е отнел няколко месеца. Така Исус е имал възможност да прекара време с всеки от тях. Често лидерите избират свой наследник твърде прибързано, без да отделят време да опознаят човека. Мъдрият лидер поставя задачи, които му позволяват да прецени лидерските качества на съответния човек.

Менторът трябва да прекарва време с учениците си

► Кое е по-вълнуващо – достигането на мнозина или менторството на няколко души? Кое е по-важно в дългосрочен план? Защо Исус вложи толкова много в дванадесет души?

Исус посвети голяма част от времето Си на дванадесетте апостоли. „И определи дванадесет души (които също нарече апостоли), за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват, и да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове“ (Марк 3:14-15). Първо, те прекарваха време с Него, за да научат Неговите методи. Едва след това бяха готови да служат.

Марк записва едно от пътуванията на Исус през Галилея: „И Той не искаше никой да узнае това [че Той беше там], защото учеше учениците Си” (Марк 9:30-31). Основният ангажимент на Исус не беше да разработи програма за достигане на множествата, а да обучи мъже, които да ръководят църквата.

Исус проповядваше на хиляди, но най-големият Му приоритет беше да обучи няколко души за бъдещо служение. Той знаеше, че обучението е по-ефективно при по-малка група. Робърт Колмън предупреждава: „Колкото повече расте служението ви, толкова по-трудно ще ви бъде да намирате време да обучавате отделни хора. Обаче колкото повече расте служението ви, толкова по-важно ще става да намирате време да обучавате отделни хора.“

Когато четете евангелията, откривате, че Исус рядко служеше, без да има около Себе си поне трима ученици. Той често се оттегляше с учениците Си в усамотени места, за да ги учи. Към края на земното Си служение Исус прекарваше още повече време с учениците. През последната седмица в Йерусалим те бяха до Него почти неотлъчно. Тяхното обучение беше една от Неговите най-важни задачи.

Една юдейска поговорка гласи: „Ученик е този, който вдишва праха, вдигнат от краката на учителя му.“ Ученикът е следвал учителя си толкова отблизо, че е вдишвал праха, който се е вдигал изпод краката на учителя му. Ученикът е ял храната, която учителят е ял, отивал е там, където учителят е отивал, бил е посветен на учението и примера на учителя. Последователите на Исус прекараха с Него толкова много време, че придобиха Неговия характер. По-късно те щяха да станат известни като „християни“ - бяха станали като своя учител.

По същия начин Павел винаги е бил придружаван от негови последователи като например Тимотей, Тит, Лука или Тихик. Павел ги е обучавал за служители като е прекарвал време с тях.

Отново, това ни дава модел за подражание днес. Докато служите, можете да насърчавате по-младите членове на екипа да ви придружават, за да се учат да служат. Един успешен водач на църква казва: „Никога не отивам да служа някъде, без да взема по-млад служител с мен. За мен обучението на бъдещите водачи на църквата е толкова важно, колкото и служението, с което се занимавам.“ Този пастор разбира, че ефективните водачи обучават други водачи.

Менторът трябва да бъде пример в служението за своите ученици

След като изми краката на учениците, Исус каза: „Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас“ (Йоан 13:15). Исус учеше чрез пример. Той знаеше, че не беше достатъчно да каже „Правете така.“ Трябва да покажем как се прави. Исус не искаше от учениците Си да правят нещо, преди Той да го е направил.

Учениците видяха Исус да се моли и казаха: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Исус не просто изнесе урок за молитвата, Той се молеше. Докато Го наблюдаваха да се моли, учениците поискаха да разберат повече за молитвата. Когато учениците искат да се учат, те учат по-добре!

Учениците слушаха Исус да цитира Словото в Своите проповеди. Той често цитираше Стария Завет. Това беше модел за библейско проповядване. Учениците научиха ли този урок? Абсолютно! Когато Петър проповядваше във втора глава на книгата Деяния, той цитира Йоил, Псалом 16 и Псалом 110. Петър се научи от Исус да основава проповядването си на Словото. Всяка проповед в книгата Деяния съдържа препратки към Стария Завет.

Павел ползва същия подход. Неколкократно той пише: „Видели сте моя пример. Следвайте го.“[2] Павел обучава чрез пример. Ученици като Тит и Тимотей се научават как да пастируват църкви благодарение на примера на своя ментор Павел.

Днес, ние трябва да даваме пример в служението на тези, които обучаваме. Те виждат нашите успехи и провали. Най-вече те наблюдават нашия характер, когато признаваме грешките си и се учим. Учениците са запознават с реалността на служението като наблюдават нашия пример.

Менторът трябва да делегира отговорности на своите ученици

► Прочетете Матей 10:5-11:1.

От самото начало целта на Исус беше да подготви учениците за служение. Той ги повика да Го следват, за да ги направи ловци на човеци (Матей 4:19).

През по-голямата част от първата си година заедно с Исус, учениците наблюдаваха как Той служи и се учеха от Неговия пример. В Матей 10 виждаме как Исус делегираше отговорности на учениците.

Той им даде власт (Матей 10:1).

Преди да ги изпрати да служат, Исус даде на учениците власт, за да изпълнят назначената им мисия. Понякога лидерите се страхуват да дадат власт на помощниците си. Само че отговорността без власт връзва ръцете на тези, които обучавате. Не трябва да поверяваме отговорности на помощниците ни, ако не им дадем достатъчно власт, за да ги изпълнят.

Той им даде ясни указания (Матей 10:5-42).

Исус остави ясно послание на учениците Си: проповядвайте Царството. Задачата им беше ясна. Те знаеха какво точно Исус очакваше от тях.

Исус каза на учениците Си на кого трябва да служат: на изгубените овце от Израилевия дом. По-късно апостолите щяха да проповядват на езичниците, но докато учениците се учеха как да служат, Исус им заръча да започнат близо до дома. Трябва да правим всичко възможно да помагаме на учениците си да успяват. Започнете с лесна за изпълнение задача. Исус поставяше разумни цели.

Исус предупреди учениците Си, че ще бъдат гонени. Причината за гонението не е провал в служението, а фактът, че призивът за следване на Исус създава разделение между Неговите привърженици и противниците Му.

Той ги изпрати в групи по двама (Марк 6:7).

Исус демонстрира важността на екипността в служението. Той изпрати учениците по двама. Няколко месеца по-късно Исус изпрати 72ма от учениците Си в групи по двама (Лука 10:1). Това се превърна в модела на служение в ранната църква. Петър и Йоан служеха заедно. Варнава и Савел пътуваха заедно, а Павел и Сила служеха заедно.

Менторът трябва да надзирава своите ученици

След като учениците се върнаха, те разказаха на Исус какво се е случило (Марк 6:30). Проследяването на изпълнението на задачите беше важна част от обучението. Не е достатъчно да делегирате отговорности. Ефективният лидер оценява как се справят учениците. Делегиране без оценка води до лошо представяне.

► Прочетете Матей 17:14-21.

Хауърд Хендрикс учи, че провалът е важна част от процеса на учене. Учениците попитаха: „Защо не успяхме да изгоним нечистия дух от това момче?“ С отговора Си Исус им преподаде урок за вярата. За тях беше много по-добре да се провалят на този ранен етап в служението, отколкото след завръщането на Исус на небето!

Ефективният надзор на всеки ученик включва оценка. Ако той се провали в изпълнението на някоя задача, това не означава, че отпада от екипа. Трябва да изследваме причината за неуспеха и да планираме подобрение за в бъдеще.

Исус ни показва този модел в Лука 9:

• В 9:1-6 Исус изпрати дванадесетте ученици.

• В 9:10 те Му разказаха за пътуването си.

• В 9:37-43 учениците не успяха да изгонят един нечист дух.

• В 9:46-48 Исус ги поучаваше за това кой е велик в Божието царство.

• В 9:49-50 Исус порица Йоан за лошо решение във връзка със служението.

• В 9:52 Исус изпрати учениците да се подготвят за посещение на едно село в Самария.

• В 9:54-55 Исус порица Яков и Йоан за друго лошо решение във връзка със служението.

• В 10:1 Исус изпрати по-голяма група да служат.

Исус поучаваше, делегираше и даваше оценка. Той не се отказваше от учениците Си, дори когато се проваляха, а използваше неуспеха като възможност да ги научи на нещо.

По-късно Павел следва същия модел. Той назначава Тит да води църквата на остров Крит и Тимотей за пастор в Ефес. След това им изпраща писма с допълнителни указания. След като основава църкви по време на първото си мисионерско пътуване, Павел прави второ, връщайки се в местата, където е проповядвал, за да провери състоянието на църквите (Деяния 15:36).

Този модел на обучение продължава да бъде ефективен и днес. Много водачи изпращат някой млад служител, без да го наблюдават или да търсят обратна връзка от него, и след това се изненадват, че той не е успял да се справи. Не трябва да си мислим „Предадох си урока“, значи човекът ще се справи. Надзорът е един постоянен процес. Ако искате да обучавате водачи, трябва да инвестирате време, в което да упражнявате надзор.

Хауърд Хендрикс посочва четири етапа при обучението на нови служители:

1. Разказване: Разкажете им за какво става дума. Исус проповядваше посланието за царството на Своите ученици.

2. Показване: Осигурете модел за служението. Исус показваше на учениците как се служи.

3. Практика: Това е служение под пряко наблюдение. Исус изпрати учениците да служат и след това направи оценка на случилото се с тях.

4. Самостоятелна работа: Това е служение, което се осъществява без пряко наблюдение. След Петдесятница учениците служеха без надзора на Исус.

► Как обучавате водачи? Кои от стъпките, които изучихме, изпълнявате ефективно? Кои стъпки се нуждаят от подобрение? Обсъдете в групата как можете да бъдете по-ефективни ментори на бъдещи водачи. Дискусията ви трябва да приключи с план за развитие на лидери в контекста на вашето служение.

Нашите ученици трябва на свой ред да правят ученици

Исус каза на учениците Си: „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен…“ (Йоан 15:16). Исус научи учениците Си да правят ученици.

► Прочетете Матей 13:31-32.

Притчата на Исус за синаповото зърно показва, че Божието царство ще порасне неимоверно много. Както синаповото зърно се превръща в растение многократно по-голямо от размерите на семето, така и църквата ще порасне повече отколкото някой може да си представи. В Стария Завет птиците в клоните на дървото са образ на голямо царство с много народи (Даниил 4:12 и Езекиил 31:6). Исус обещава, че с увеличаването на броя на учениците църквата ще достигне мащаби, които далеч надхвърлят първоначалните й размери и ще достигне всички народи.

Д-р Робърт Колмън пише, че окончателната оценка на нашето служение е растежът. „Накрая, тук ние трябва да оценим как животът ни се мултиплицира. Дали хората, които провидението ни е поверило, ще припознаят видението за Великото поръчение и дали, на свой ред, ще го предадат на верни служители, които да научат и други? Скоро ще настъпи моментът, когато нашето служение ще бъде в техните ръце.“[3]

В средата на своята първосвещеническа молитва Исус се фокусира върху учениците (Йоан 17:6-19). Тази молитва съдържа ценни уроци за Исусовия метод на менторство.[1]

(1) Отначало ние защитаваме тези, които менторстваме.

Исус се помоли: „Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде.“ В евангелията Исус 20 пъти предупреждава учениците Си да се пазят от опасности. Той ги предпазваше от грешки. Когато обучаваме ученици, трябва да ги пазим от опасностите в техния свят. Обучението ни трябва да бъде практично.

► Пред какви опасности са изправени младите служители във вашата култура? Като ментори, как ще ги подготвите за тези опасности?

(2) Когато тези, които менторстваме, растат в зрялост, ние им се доверяваме.

Исус се помоли: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия“ (Йоан 17:15). Исус знаеше, че учениците ще имат изкушения, но им имаше доверие. Трябва да се научим да се доверяваме на младите водачи, които обучаваме. Това изисква от нас да изоставим авторитарния подход към лидерството и да поверим на другите взимането на важни решения.

Според Аджит Фернандо лидерите могат да гледат на своите последователи по два начина.

• Слабите лидери се съсредоточават върху слабостите на последователите си.

• Ефективните лидери се съсредоточават върху силните страни на последователите си като същевременно работят върху слабостите им. Ефективните лидери могат да гледат другите „с очите на надеждата.“

(3) След като сме обучили учениците, ги изпращаме да служат в света.

Исус се помоли: „Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света“ (Йоан 17:18). След Петдесятница учениците започнаха да изпълняват великата мисия, за която Исус ги беше подготвил. Ние обучаваме ученици, за да могат те на свой ред, да занесат благата вест на един свят, който отчаяно се нуждае от нея.

Исус каза: „Аз се прославям в тях” (Йоан 17:10). Когато изпращаме онези, които обучаваме, трябва да направим така, че славата да бъде за Исус. Можем да се изкушим да приемем слава от нашите ученици, но трябва да се уверим, че цялата слава остава единствено за Бога.

Примерът на Исус демонстрира колко е важен екипът в служението. Екипното служение включва както менторство спрямо по-младите съработници, така и изграждане на връзки с други пастори. Ние сме създадени да бъдем във взаимоотношения с други хора. Защо екипът е толкова важен?

Екипът осигурява баланс

Исус избра хора с много различен произход. Петър и Йоан постоянно си съперничеха. Матей беше на римска служба, докато зилотът Симон искаше да прогони римляните от Юдея. Тези мъже бяха пълни противоположности. Учениците на Исус бяха разнородна група.

Въпреки че често различията между хората в един екип пораждат трудности, не бива да пренебрегваме ползите от различните характери. Апостол Петър бързо правеше смели изявления. По-предпазливите Тома и Андрей внасяха баланс. За ранната църква различните характери на водачите бях от полза.

Мъдрите водачи избират членове на екипа с различен опит. Силният екип дава на църковното лидерство разнообразни силни страни. Един може да разбира от финанси, друг да е добър в изграждането на взаимоотношения с хората, трети да умее да поучава по Словото. Всички те работят заедно, за да осигурят балансирано лидерство на църквата.

Екипът умее да взема мъдри решения

Когато обучаваше учениците, Исус знаеше, че полага основите на църквата. След Петдесятница ранната църква щеше да бъде изправена пред трудни решения. Исус знаеше, че учениците щяха да се нуждаят един от друг при взимането на тези решения.

Едно от първите решения пред църквата е било „Как повярвалите езичници стават част от църквата? Задължени ли са да спазват юдейския закон?“ Макар на нас това да ни изглежда нещо просто, решението не е било лесно и не е било въпрос на лични предпочитания. Законите за храната и обрязването са идвали от Стария Завет. Това решение е щяло да има дълготрайни последствия. Днес, аз и вие сме повлияни от това решение – ако съборът в Йерусалим беше решил друго, повярвалите езичници днес щяха да бъдат длъжни да спазват юдейския закон.

В Деяния 15 е описано как ранната църква е разрешила този важен въпрос. След изслушване на различни мнения се е стигнало до решение. В своето писмо до повярвалите езичници апостолите описват решението със следните красиви думи: „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас“ (Деяния 15:28). Благодарение на водителството на Святия Дух църковните лидери са се събрали заедно, обменили са мнения и са стигнали до правилното решение.

Авторът на Притчи подчертава важността на различните гледни точки при взимането на решение.

• Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър слуша съвети (Притчи 12:15).

• При многото съветници има безопасност (Притчи 11:14).

• Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, и чрез множеството съветници бива избавление (Притчи 24:6).

Това е важен принцип за църковните водачи. Според книгата Притчи който не се вслушва в казаното от другите, не е мъдър. Глупавият смята, че винаги е прав, а мъдрият обръща внимание на думите на другите.

Ако екипът има за цел мъдри решения, то в него трябва да има хора, чиито начин на мислене е различен от нашия. Когато подбираме екипа, трябва да сме сигурни, че не избираме хора, които са много сходни с нас самите. Не ни трябват хора, които винаги бързо се съгласяват с нас.

Екипът осигурява насърчение

Книгата Еклесиаст описва ползите от екипа. „По-добре са двама отколкото един, понеже имат добра награда за труда си; защото, ако единият падне, другарят му ще го вдигне, но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне!“ (Еклесиаст 4:9-10).

Когато църквата е срещала съпротива, апостолите са се насърчавали един друг. Лука използва думите „в единодушие“, за да опише взаимната подкрепа между членовете на ранната църква.

Известният мисионер Хъдсън Тейлър илюстрира този принцип. Тейлър заминал за Китай с голямо желание да служи, но скоро се обезсърчил. Част от хората, които го финансирали спрели да изпращат средства. Мисионерите, които вече се били установили по тези места, го критикували. Дори британското правителство се противопоставяло на работата му. Годеницата му в Англия му писала, че не била сигурна, че иска да се омъжи за мисионер. Тейлър изгубил кураж и бил готов да се върне вкъщи.

По това време един по-възрастен мисионер от Шотландия на име Уилям Бърнс прекарал седем месеца с Хъдсън Тейлър на мисионерско пътуване във вътрешността на Китай. Двамата пътували, молили се и проповядвали заедно. По време на това пътуване видението на Тейлър за Китай отново оживяло. Джон Полък пише: „Уилям Бърнс спаси Хъдсън Тейлър от самия него.“

По-късно Хъдсън Тейлър основал „Мисия в Китай“[1]и днес е познат като един от най-великите съвременни мисионери. Уилям Бърнс е слабо известен. Въпреки това част от заслугата за хилядите повярвали чрез работата на „Мисия в Китай“ е негова. Бърнс е насърчил Тейлър в ключов момент. Екипът осигурява насърчение.

Екипът осигурява обратна връзка и отчетност

Всеки от нас има слепи петна – наши черти, които сами не можем да видим. Ние вкарваме в служението си слабости, обусловени от семейството, в което сме израснали, от живота ни преди да повярваме в Христос и от личността ни. Тези неща влияят на служението ни.

Ние може би не можем да видим тези наши слабости, но те са видими за другите в екипа и те могат да ни предупредят за потенциални опасности за служението ни. Авторът на посланието към евреите призовава християните да се поощряват един друг към добри дела (Евреи 10:24). Гръцката дума, преведена като „поощрявам“, съдържа идеята да побутнеш или да боднеш някого. Понякога това не е особено приятно. Никой не обича да го бутат, но обратната връзка е нещо ценно. Всеки християнски водач се нуждае от поне един човек, който да може да му каже „Това не е мъдра постъпка, размисли.“

От средновековните манастири и събранията на последователите на Уесли до съвременни групи като Пазители на обещанието[2] в християнското лидерство съществува дълга традиция на отчетност. Църковните лидери днес могат да се възползват от ежеседмична отчетност. Това може да става в лични срещи, в малки групи или дори по телефона. Тази отчетност може да ни послужи като предупреждение за духовна опасност, преди да е станало твърде късно.

Добрата отчетност изисква абсолютна честност от всяка от страните и пълна конфиденциалност между тях. Има много различни примери за въпроси за отчетност. Ето един примерен списък:

• Тази седмица отдели ли си редовно време, за да общуваш с Бога?

• Тази седмица твоят интегритет беше ли компрометиран по някакъв начин?

• Тази седмица опази ли мислите си чисти?

• Тази седмица извърши ли някакъв сексуален грях?

• Тази седмица какво важно нещо направи за твоята съпруга (или съпруг)?

• Тази седмица сподели би благата вест с някого?

• Честно ли отговори на всички тези въпроси?

Отчетността в екипа е важна, когато сме изправени пред изкушения. Павел съветва един млад пастор как да гради служението. Той предупреждава Тимотей: „отбягвай младежките страсти и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта и мира“ (2Тимотей 2:22). Павел е наясно, че за духовния живот на Тимотей ще бъде полезно той да се събира с други вярващи, които търсят Бога с чисто сърце.

► Ако сте част от екипно служение, споделете някои ползи от работата в екип. Какви предизвикателства носи служението в екип?

Работа в екип

Исус превърна група от съвсем различни личности в единен екип. Той използва техните различия и създаде екип, който беше способен да води ранната църква. Тя се нуждаеше от дързостта на Петър и тихия дух на Филип. Едно от най-големите предизвикателства пред лидера е да превърне групата последователи в екип.

Аджит Фернандо, църковен водач в Шри Ланка, добре разбира предизвикателствата пред изграждането на екип. Той пише:

Може би трагедията на евангелската църква е в това, че много често чувствата надделяват над богословието при определянето на начина, по който действаме и взимаме решения. Библейският вярващ казва: „Каквито и да са моите чувства към този човек, аз ще го приема, защото Бог иска да го направя и ще помоля Бог да ми даде благодат да работя в хармония с него.“ Според нашето богословие това усилие да се сработя с този човек ще успее, дори и чувствата ми да говорят нещо различно. Нашето богословие ни кара да работим здраво за това взаимоотношение. Молим се за този човек и нашето взаимоотношение с него. Срещаме се редовно. Стремим се да му показваме братска любов и правим всичко възможно за неговото добруване. Развиваме мечти за това какво този човек може да постигне чрез екипа.[3]

1Коринтяни 12:12-25 ни учи, че в тялото Христово нямаме право да отхвърляме хората само защото не ги харесваме. Ако градите църква, ще има хора, които няма да ви допадат. Като християнски водач трябва да кажете: „Независимо от чувствата ми, аз ще приема този човек, защото Бог го е поверил на моите грижи. Ще помоля Бог да ми даде благодат, за да работя с него и да го благослови и да му даде успех в служението.“

Веднъж попитали един бъдещ пастор: „Защо искате да станете пастор?“ Младият човек отговорил: „На летището видях как на един пастор му носеха куфара. Искам някой да ми носи куфара!“

Перспективата на Исус беше коренно различна! Този млад човек искаше да му служат; Исус искаше да служи. „Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Исус ни показва, че истинското лидерство включва служене. Той смири Себе Си като прие образ на слуга (Филипяни 2:7).

► Прочетете Йоан 13:1-20.

В евангелията има много места, където можем да видим модела на слугуващо лидерство на Исус, но една от най-силните истории е, когато Исус изми краката на учениците. В тази сцена Исус показа какво означава да бъдеш слуга.

В някои църкви се практикува миенето на краката, за да се възпроизведат действията на Исус на пасхалната вечеря. Това може да е добра практика, но по-важно е да се разбере, че Исус не извърши някаква специална церемония. Той просто свърши това, което трябваше да се свърши.

Заради прашните улици на Йерусалим е било обичайно някой слуга да измие краката на гостите на официална вечеря. Тази задача е била давана на слугите на най-ниска позиция. Когато Исус и учениците Му се събраха да отпразнуват Пасха, в стаята нямаше слуга. Никой от учениците не искаше да измие краката на другите, защото те се надяваха на по-високи позиции в царството на Исус. Исус коленичи и пое задължението на най-нископоставения слуга.

Тази сцена показва как Исус разбираше лидерството. Хората се стремят да бъдат лидери заради властта и позицията. Целта им е да се изкачат до върха на стълбицата в организацията. Исус вече беше на върха, Той беше Учителят на учениците, но доброволно прие най-ниската позиция.

Ето това означава да бъдеш христоподобен водач. Христоподобният водач поема задачите, които никой не иска. Христоподобният водач вдъхновява другите не като крещи заповеднически, а чрез примера на смирено служене.

Някой беше казал: „Проверката дали имаме дух на слуга е „Как реагираме, когато се отнасят с нас като със слуги?“ Лидерът, който следва примера на Исус, не се засяга, когато го третират като слуга. Не забравяйте, че Исус изми краката и на Юда. Представяте ли си смирено да измиете краката на онзи, който вече е решил да ви предаде?

Когато изми краката на всички ученици, Исус каза на тези, устремени към позиции мъже: „Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас“ (Йоан 13:15). Тридесет години по-късно Симон Петър може би си е спомнил смирението на Исус, когато пише: „Облечете смирението” (1Петрово 5:5). Както Исус препаса кърпа, за да послужи на учениците, така и ние трябва да се препашем със смирение, за да служим на другите.

Като християнски водачи можем да се изкушим да преследваме позиция вместо възможности да служим. Исус ни показа, че християнското лидерство се състои в служене.

В края на живота ви влиянието ви като ментор върху други християнски работници може да е най-ценното наследство, което служението ви ще остави. Ако по време на вашето служение менторствате 12 други служители, влиянието ви ще се умножи по 12 плюс работниците, на които те ще бъдат ментори.

За съжаление малко лидери инвестират необходимото време в менторство, въпреки че знаят колко е важно. Защо пренебрегваме този аспект на служението?

Една от причините е цената на менторството. То отнема ценно време. Често си мислим, че е по-добре да отделим време да служим на големи групи, отколкото да обучаваме млади водачи.

Друга причина е разочарованието, което съпътства менторството. Когато казваме „Обучавам следващото поколение водачи“, това звучи страхотно, но често реалността далеч не е толкова вълнуваща.

Исус сигурно много пъти се е разочаровал от бавния напредък на учениците. След три години, прекарани с Исус, Филип каза: „Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е“ (Йоан 14:8). Няколко седмици след като Исус беше нахранил 5000 души, учениците имаха пред себе си тълпа от 4000 човека. Те попитаха: „Откъде ще може някой да насити тези с хляб тук, в това уединено място?“ (Марк 8:4).

Апостол Павел изпитва сходно разочарование. Йоан Марк си тръгва по време на първото мисионерско пътуване (Деяния 13:13). След като месеци наред е обучавал Димас, Павел пише от самотната затворническа килия: „Димас ме остави, като обикна сегашния свят” (2Тимотей 4:10).

Менторството струва скъпо и може да е разочароващо, но е важна част от работата на лидера. Всеки зрял християнски водач трябва да бъде ментор на бъдещи лидери. В същото време всеки християнски водач има нужда от ментор, който да го подкрепя в трудни моменти.

Хауърд Хендрикс казва, че всеки се нуждае от трима души в живота си:

1. Всеки човек се нуждае от Павел – ментор, който да го предизвиква постоянно да расте.

2. Всеки човек се нуждае от Варнава - приятел, който го обича достатъчно, за да бъде честен с него по отношение на неговите слабости.

3. Всеки човек се нуждае от Тимотей – по-млад човек, когото да обучава в служение.

► Завършете урока като зададете следните въпроси:

• “Кой е моят Павел?”

• “Кой е моят Варнава?”

• “Кой е моят Тимотей?”

(1) В таблицата по-долу избройте четири ситуации, в които учениците наблюдават Исус да служи. Отбележете какво научават учениците, докато Го наблюдават.

(2) Избройте двама или трима души, на които бихте могли да бъдете ментори, за да ги подготвите за служение. Напишете кратък текст с отговор на следните два въпроса:

• Какви качества търся в човека, на когото да бъда ментор?

• Какво искам Бог да извърши в човека, на когото да бъда ментор? (Бъдете конкретни.)

Започнете да предприемате стъпки към това да станете ментори на хората, които сте посочили. Помолете Бог да ви покаже как да ги подготвите за бъдещо служение.