В края на този урок студентите трябва:

(1) да знаят качествата, които правят Исус ефективен проповедник.

(2) да ценят ролята на Святия Дух в ефективното проповядване.

(3) да се посветят да бъдат верни като пастири.

(4) да подготвят проповед, която следва Исусовия модел на проповядване.

Ефективното проповядване не е резултат единствено от човешко усилие; ефективното проповядване е резултат от силата на Святия Дух.

Вижте как множествата реагираха на проповядването на Исус.

• „И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му” (Матей 7:28-29).

• „Целият народ се удивляваше на учението Му” (Марк 11:18).

• „И голямото множество Го слушаше с удоволствие” (Марк 12:37).

Исусовото проповядване беше силно. Хиляди хора се събираха да Го слушат. Със сигурност Неговият начин на проповядване трябва да ни служи за пример днес. Помнете, че на земята Исус служеше като човек. Не си мислете „Разбира се, че Исус беше силен проповедник, та той беше Бог.“ Вместо това разсъждавайте по следния начин: „Проповядването на човека Исус беше авторитетно и силно. То водеше слушателите към истината. Какво мога да науча от Исус, което да ми помогне да проповядвам евангелието по-ефективно?“

► Представете си, че живеете в 30г. сл. Хр. и чуете Исус да проповядва. Какво очаквате да видите и чуете?

► Прочетете 2Коринтяни 4:1-6.

Когато Исус проповядваше в Капернаум, хората бяха впечатлени от учението Му, защото Неговото слово беше с власт (Лука 4:32). След проповедта на планината „народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници“ (Матей 7:28-29). Книжниците цитираха други учители в подкрепа на своите аргументи, но Исус проповядваше с власт.

Като пастори ние трябва да проповядваме с власт. Нашата власт е различна от тази на Исус. На Исус властта Му принадлежеше, а нашата власт ни е дадена в качеството ни на Негови представители. Тя произтича от посланието, което проповядваме.

Проповядваме с власт като представители на Исус Христос

Исус каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” В следващия стих Той заръча на учениците Си: „И тъй, идете, научете всичките народи…и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:18-20). Имаме власт, защото изпълняваме поръчението на Исус като Негови представители.

През 1783г. представители на Съединените американски щати и представители на крал Джордж ІІІ се срещнали, за да подпишат Парижкото споразумение, с което бил сложен край на войната за независимост на Съединените щати. Нито крал Джордж е пътувал до Париж, за да подпише споразумението, нито Джордж Вашингтон го е подписал лично. Представителите на всяка от страните са били упълномощени да подпишат от името на своите владетели.

По същия начин ние проповядваме като представители на Исус Христос. Павел пише: „Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си - като ваши слуги заради Исуса“ (2Коринтяни 4:5). Павел не притежава власт от себе си. Той е слуга, но представлява Господ Исус Христос.

Проповядваме с власт поради посланието, което ни е поверено

Властта се основава на Словото, което проповядваме. Павел пише: „но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога“ (2Коринтяни 4:2). Павел отказва да извърши каквото и да е нещо, което е нечестно или ще опорочи посланието на Божието слово.

Има пастори, които са учили в университети, където са ги научили да не се доверяват на Библията. Те вече не проповядват с власт и са пълни със съмнения. Защо? Те се съмняват в авторитета на Библията и разчитат само на човешка мъдрост. Като Божии слуги нашата власт трябва да бъде основана на Божието слово.

Няма смисъл да проповядваме Божието слово, ако не вярваме в неговото послание. Можем да проповядваме с власт, само когато вярваме на това послание.

Разбирането, че властта ни идва от Исус и от посланието, което проповядваме, ни предпазва от две опасности като пастори.

(1) Първата опасност е арогантност, която казва: „Аз съм пасторът. Аз съм шефът! Никой не може да ми противоречи.“

Подобна арогантност отблъсква хората от благовестието. Павел казва: „Ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса“ (2Коринтяни 4:5). Властта ни произтича от Исус и от Божието слово.

Трябва да бъдем достатъчно смирени, за да признаем, когато сме сгрешили. Един пастор веднъж казал: „Никога не казвам на църквата, когато съм сбъркал. Те ще изгубят доверие в моя авторитет.“ Този пастор е забравил, че властта ни не се крепи на собствената ни непогрешимост, а на Божието слово. Трябва да насочваме погледа на църковната ни общност към крайния авторитет на Божието слово. Не моите думи са важни, а думите на Бога, които са от окончателно значение.

(2) Втората опасност е фалшиво смирение, което казва: „Аз съм само един пастор. Нямам никаква власт. Професионалните съветници разбират повече от психология; учените са по-запознати с произхода на земята; социолозите знаят повече за сексуалните желания. Не мога да говоря за емоционални нужди, сътворение или морал, защото не съм експерт.“

Павел казва: „Ние сме слуги, но имаме власт като представители на Исус Христос.“ Като слуги трябва да водим живот на смирение. Като представители на Исус Христос трябва да проповядваме с увереност. Когато проповядваме Божието слово правилно, ние служим с авторитета на Царя на вселената.

Исус адресираше нуждите на слушателите Си. Когато пътуваше из Галилея, за да проповядва благовестието на Царството, Той се смили над тълпите, защото бяха отрудени и пръснати (Матей 9:35-36). Юдеите бяха под владичеството на Рим; бедните нямаха надежда да се измъкнат от нищетата; прокажените бяха прогонени; бирниците бяха отхвърлени от обществото. На всяка от тези групи Исус предложи надежда.

Когато адресирате нуждите на хората, привличате тяхното внимание. Ако живея в пустинята и вие кажете: „Днес ще проповядвам за живата вода“, аз ще слушам внимателно! Ако съм стар и немощен и вие кажете: „Днес ще проповядвам за Бога, който дава сили като на орел“, аз ще слушам!

Исус винаги помнеше, че благовестие означава „добри новини.“ Той дойде да донесе добри новини на тези, които се нуждаеха от надежда. Ефективното проповядване трябва да носи надежда на онези, които ни слушат. Подобно на Исус, ние трябва да се запитаме: „На кого проповядвам? Какви са техните нужди?“

Представете си, че сте катастрофирали и има опасност да умрете от кръвозагуба. В болницата лекарят ви показва цветни диаграми със статистика за пътните инциденти, обяснява ви как е бил изобретен стетоскопът и накрая ви предупреждава за опасностите от нехайното шофиране.

Всичко, което лекарят казва е вярно, но то не посреща вашата нужда. Някой трябва да превърже раните ви и да ви даде лекарство за болката. Проповядването трябва да представлява повече от презентация на факти, то трябва да адресира нуждите на слушателите ни.

Лесно е да видим лошите новини в нашия паднал свят. Благовестието отива по-далеч – то носи надежда на един съсипан свят. Исус винаги извикваше надежда у слушателите Си. Той никога не правеше компромис с истината и ние също никога не трябва да правим такъв компромис. Обаче Исус знаеше, че когато истината се проповядва както трябва, тя носи надежда. Един възрастен проповедник казал: „Трябва да почешете хората, там където ги сърби.“ Трябва да адресирате нуждите на хората, които се опитвате да достигнете.

Исус започваше с нуждите на слушателите Си, но целта Му беше много по-голяма от това временно да превърже раните им. С проповядването Си Исус събуждаше съвестта им и променяше животите им.

Той не се страхуваше да конфронтира слушателите Си с послание за осъждане на техния грях. Думите Му към жената, хваната в прелюбодейство, бяха: „Нито Аз те осъждам,” но също така: „Иди си и отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:11).

Йоан разказва историята за парализирания мъж в къпалнята Витесда. След като го изцели, Исус му каза: „Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Йоан 5:14). Исус не се страхуваше да конфронтира греха.

Когато Исус проповядваше, аудиторията биваше изобличена. За разлика от много съвременни проповедници Исус говореше за нуждата от праведен живот. Той никъде не каза: „Моят Отец не очаква от вас да пазите заповедите Му.“ Напротив, думите Му бяха: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство” (Матей 5:20). Всеки, който чуеше Исус да проповядва, биваше изобличен.

По време на Гражданската война в Съединените щати президентът Ейбрахам Линкълн посещавал църквата, пастирувана от д-р Финиъс Гърли. След една от службите един приятел го попитал: „Какво мислите за проповедта?“ Линкълн отговорил: „Беше добре построена и ни предложи хубави размисли.“

Приятелят продължил: „Значи ти хареса?“ Линкълн се поколебал и казал: „Не. Според мен преподобният Гърли се провали тази вечер.“ Приятелят бил шокиран. „Защо говорите така?“ Линкълн отвърнал: „Той не поиска от нас да направим нещо голямо.“ Президентът Линкълн е смятал, че всяка проповед трябва да предизвика отклик и трябва да променя животи.

► Прочетете Матей 18.

Исус проповядваше с цел да променя животи. Проповядването Му беше практично. В Матей 18 е записана Неговата проповед за „Взаимоотношенията в небесното царство.“ Исус поучаваше за:

• Важността на смирението (18:2-6)

• Справянето с изкушението (18:7-9)

• Отношението към изгубените (18:10-14)

• Отношението към онези, които съгрешават против нас (18:15-20)

• Необходимостта от прошка (18:21-35)

Това са практични въпроси от ежедневието. Исус адресираше истинските нужди на Своите слушатели. Той проповядваше, за да променя животи.

Исус изцели един слепец и след това му отправи послание, което щеше да промени живота на този човек за вечността.

Чу Исус, че го изпъдили вън и като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? Той в отговор рече: А кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. А той рече: Вярвам, Господи; и поклони Му се (Йоан 9:35-38).

Исус даваше хляб на гладните, след което проповядваше истината, която щеше да промени живота им за вечността. „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее“ (Йоан 6:35).

Животопроменящото проповядване среща истините на Божието слово с нуждите на хората. Ефективното проповядване говори Божията истина на тези нужди.

Когато Исус проповядваше, Той говореше на ума, емоциите и волята. Истинската промяна засяга и трите.

Исус говореше на ума

Когато четем проповедта на Исус в Матей 18, това е едно от най-мъдрите поучения за взаимоотношенията, което някога е било говорено. Представете си общество, където всеки се отнася към другия със смирение, където прошката е норма. Исус говореше мъдрост на ума на слушателите Си.

Исус говореше на емоциите

В евангелията се споменава 34 пъти за учудване, удивление и изумление сред слушателите на Исус. По пътя за Емаус учениците казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?“ (Лука 24:32). Онези, които слушаха Исус чувстваха радост от благите Му думи, скръб поради греховете си и най-вече – надежда за бъдещето.

Исус говореше на волята

За Исус не беше достатъчно хората просто да Го слушат, Той ги призоваваше да Го следват. Той не искаше само външна промяна, а трансформирани сърца и животи. Исус призоваваше всеки, който Го слуша да предаде волята си на Бога, без значение дали това беше самарянката с опетнено минало или богатият младеж, който стриктно спазваше закона. Когато проповядваме като Исус, ще призоваваме нашите слушатели към нов начин на живот.

Един пастор проповядвал върху Римляни 1 срещу греха на хомосексуализма. Той говорел истината, но нещо липсвало… В събранието седял млад мъж, който се борел с влечение към същия пол. Той знаел, че хомосексуализмът е грях и бил започнал да се моли за освобождение. Този млад човек осъзнава реалността на своя грях и има нужда да чуе добрите новини (благата вест), че Бог може да ни даде победа над изкушенията.

Друг пастор цитирал предупреждението на Исус срещу развода и критикувал законите, чрез които така лесно можеш да получиш развод. Той говорел истината, но нещо липсвало… Същата седмица млада двойка с две малки деца се била консултирала с бракоразводен адвокат, защото не можели да разрешат проблемите в брака си. Те знаят, че разводът е грях и имат нужда да чуят добрите новини (благата вест), че Исус може да изцелява проблемни бракове.

Трети пастор крещи: „Абортите убива невинни бебета.“ Той говорел истината, но нещо липсвало… В събранието имало жена на средна възраст, която плачела при спомена за посещението на клиника за аборти като тийнейджърка. Двадесет години по-късно тя все още не е сигурна дали Бог е простил греха й. Тя знае, че абортът е грях и има нужда да чуе добрите новини (благата вест), че Бог й предлага прошка за миналото й.

Исус никога не правеше компромис с истината, но винаги носеше надежда. Той знаеше, че благата вест променя животи. На младия мъж, който има проблем с хомосексуално влечение, Исус би казал: „Моята благодат е достатъчна, за да ти даде победа над изкушението.“ На двойката с проблеми в брака Исус би казал: „Мога да влея любов в сърцето ти дори към този брачен партньор, който никак не е лесен за обичане.“ На жената, който е абортирала детето си, Исус би казал: „Аз ще простя греха на аборта, както прощавам другите грехове. Иди си и отсега не съгрешавай вече.“

Благата вест включва послание за осъждение на греха. Трябва да проповядваме това осъждение с власт, но за да проповядваме като Исус, не трябва да забравяме силата на благодатта да променя животи. Трябва да носим благата вест за Божията благодат на този паднал свят.

Благата вест винаги съдържа две добри новини. Първо, тя ни казва какво Бог е направил за нас и донася надежда на един свят, напълно лишен от нея.

Второ, благата вест ни казва какви можем да станем чрез силата на Святия Дух. Благата вест никога не ни оставя същите, тя ни предизвиква да развиваме по-дълбоко взаимоотношение с Бога.

Исус никога не отегчаваше хората с истината. Той знаеше как да проповядва по простичък и директен начин и да споделя дълбоки истини като ангажира вниманието и най-необразованите сред слушателите.

Целта на ефективното проповядване не е да впечатли публиката със задълбочени знания, а да предаде Божието слово ясно и силно и да даде възможност на Святия Дух да изобличи слушателите с истината на Божиите думи.

Как Исус правеше проповедите Си прости и интересни?

Исус разказваше истории

Тези, които слушаха Исусовите проповеди, често чуваха следните думи: „Нека ви разкажа една история.“ Историите на Исус пленяваха слушателите Му и отваряха ушите им за посланието Му.

Повечето от нас си спомнят една история много по-дълго отколкото списък от три точки. Добрите истории илюстрират проповедта, така че да ни помогнат да запомним основното й послание. Добрата история обобщава посланието, което проповедникът иска да предаде.

► Обсъдете последната история, която сте чули като част от проповед. Дали тази история успя да предаде ефективно посланието на проповедника? Спомняте ли си каква беше целта на историята? Ако тази история липсваше, щеше ли проповедта да бъде толкова полезна и запомняща се?

Исус не използваше сложен език

Колкото по-добре учителят разбира дадена концепция, толкова по-просто може да я обясни на ученика. Често учителите използват сложни думи, за да обяснят една концепция, за да прикрият факта, че не я разбират. Колкото по-добре разбирате нещо, толкова по-просто ще можете да го обясните.

Исус знаеше как да говори истината на езика на слушателите Си. На земеделците Той проповядваше за семена, на овчарите – за овце, на рибарите – за риболов. Много хора отхвърляха посланието на Исус, но никой не се отегчаваше от проповедите Му.

Исусовото послание беше разбираемо за рибари, земеделци и домакини, но в същото време то адресираше въпросите на книжници, религиозни водачи и управници. Неговите проповеди говореха на всяка прослойка на обществото. Ако нещо е просто, това не означава, че е повърхностно. Нашите проповеди трябва да комуникират основните истини на благата вест просто и ясно.

Исус използваше повторение

Един млад пастор бил разочарован от хората в неговата църква. „Те вече трябва да знаят това“, казал той. „Преди две години проповядвах по тази тема.“ Негов приятел му напомнил, че Исус е проповядвал същото послание много пъти, докато учениците го разберат.

Същият приятел попитал пастора: „Мислиш ли, че ти проповядваш по-добре от Исус?“

„Разбира се, че не!“

„Мислиш ли, че членовете на твоята църква са по-мъдри от учениците?“

„Не!“

„В такъв случай ще трябва да повтаряш истините, както го правеше Исус.“

Исус повтаряше едни и същи истини. Отново и отново Той говореше на учениците за Неговата смърт и възкресение. Много пъти проповядваше посланието за Царството. Исус знаеше, че тези истини бяха жизненоважни и говореше това послание толкова пъти колкото беше нужно, за да достигне до тези, които Го слушаха.

Проповядването на Исус беше автентично. Животът Му отговаряше на посланието Му. Исус не просто проповядваше благочестив живот, Той го живееше. Няма никакво разминаване между посланието на Исус и живота Му. Той живееше това, което проповядваше.

Представете си, че искате да се научите да карате кола. Можете да избирате между двама автоинструктори. Единият никога не е шофирал, но е прочел много книги по въпроса. Другият шофира безопасно от много години. Кой от двамата ще изберете?

Сега си представете, че искате да се научите да живеете като християнин. Намирате двама пастори. Единият живее в грях, но изнася добри проповеди. Начинът на живот на другия разкрива близкото му взаимоотношение с Бога. Кой пастор ще изберете?

Проповядването ни трябва да бъде автентично. Трябва да живеем това, което проповядваме. Много проповедници знаят, че е възможно да поддържат лъжлив интегритет за известно време. Хората могат да бъдат заблудени от пастор, който проповядва честност, но краде пари от даренията; от този, който проповядва чистота, а прелюбодейства; от този, който проповядва любов, а малтретира съпругата си. В крайна сметка обаче истината винаги излиза наяве. Ако сърцето е празно, служението е лишено от духовна сила. Бог работи чрез нас, когато Му позволим да работи в нас.

Никога не оставяйте блясъка на проповядването да прикрива живот в грях. Ефективното проповядване започва със сърце, което познава Бога.

► Прочетете Марк 6:30-34.

Една от най-сполучливите илюстрации на пастора е пастирят. Исус „видя едно голямо множество, и смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща.“ Исус погледна събралото се множество и видя овце, които се нуждаеха от пастир.

► Опитайте се да си представите какви хора е имало сред тези 5000 души в Марк 6. Направете списък.

• Има ли в списъка ви бирници, които са мамели? В тълпата е имало такива. Било е лесно нечестните бирници да бъдат заклеймени, но Исус видя изгубени овце за спасение.

• Има ли в списъка ви арогантни фарисеи, които са се надявали да хванат Исус в капан? В тълпата е имало такива. За Исус е било лесно да ги засрами пред тълпата, но Той видя своенравни овце, които се нуждаеха от правилната посока.

• Има ли в списъка ви неверен съпруг, чието сърце го осъжда за прелюбодейство? В тълпата е имало такъв. Исус видя заблудена овца, която се нуждае от поправление и изцеление.

• Има ли в списъка ви непокорни тийнейджъри, които са избягали от училище и са се шмугнали в морето от хора? В тълпата е имало такива. Исус видя блуждаещи овце, които трябва да бъдат върнати в правия път, преди да се отклонят още повече.

Кого виждате, когато проповядвате? Само недостатъците на хората ли виждате или дълбоките нужди на вашите овце? Само гневен член на борда ли виждате или една ранена овца, която наранява други? Виждате ли само един слаб човек или овца, която страда поради греха? Исус видя овце в нужда.

► Прочетете Йоан 10:1-18.

Като пастори ние сме призовани да бъдем пастири. Как пастирят служи на овцете? Йоан 10 ни предлага модел.

Пастирят води овцете

Ако наблюдавате един пастир, няма да го видите да бута овцете с тояга. Той ги води в правилната посока. Исус каза: „и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име, и ги извежда. Когато е изкарал всичките, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му“ (Йоан 10:3-4).

Има много места в евангелията, където можем да очакваме Исус да удари с тоягата Петър, Йоан или Тома! Те постоянно се вкарват в беля. Исус обаче използва тоягата не за да ги удря с нея, а за да помага на тези слаби, непостоянни ученици и да ги насочва в правилния път.

Какво правите вие като пастир – водите ли овцете, които Бог е поставил в църквата ви или ги бутате? Какъв сте вие – пастир, който води овцете или мениджър, който им заповядва да се подчиняват?

Пастирят се грижи за овцете

Мислите ли си понякога: „Бих искал работа от 9ч. до 17ч. със свободни уикенди и никакви телефони обаждания след 17ч.“? Понякога това звучи чудесно, но не това е животът на пастиря.

Пастирят се грижи за овцете, когато имат нужда, а не само през работно време. Той не може да каже на ранената овца: „Изчакай тук до утре в 9 сутринта, когато започва смяната ми.“ Пастирят излиза през нощта, за да спаси агънцето.

По същия начин пасторът се грижи за овцете, когато имат нужда от помощ. Пастирската грижа за овцете включва не само проповядване, но и съветване, посещения, изслушване, молитва и понякога просто прекарване на време с ранената овца.

Пастори, да, вие трябва да се грижите за себе си. Не можете да бъдете ефективни пастири, ако сте физически, емоционално и духовно изтощени. Исус се усамотяваше и ви също трябва да го правите. Имаше и други моменти, в които Исус знаеше, че трябваше да жертва удобството Си, за да се погрижи за овцете.

Може да се окаже трудно да се балансира между служението и почивката. Като мъдър пастор, който е пастир, трябва да сте чувствителни към водителството на Святия Дух и съветите на хората около вас. Вслушвайте се в гласа на Духа, когато ви казва: „Време е да се оттеглиш за почивка и възстановяване.“ Вслушвайте се в гласа на съпругата ви или колегата ви, които казват: „Имаш нужда да се отделиш за известно време.“ Връщайте се от моментите на възстановяване, заредени с нова страст да се грижите за овцете, които Бог ви е поверил.

Пастирят защитава овцете

Исус сравни наемника, който бяга при опасност с добрия пастир, който пази овцете дори с цената на живота си. Наемникът не го е грижа за овцете, но добрият пастир дава живота си за тях (Йоан 10:13, 15).

Исус беше загрижен за учениците Си дори в последните Си часове. По време на пасхалната вечеря Той ги подготви за изпитанието, което им предстоеше. В градината продължи да наставлява Петър, Яков и Йоан. На кръста Той повери Мария на грижите на Йоан. Добрият Пастир се грижеше за овцете Си до самия край.

Павел заръчва на старейшините на църквата в Ефес да служат като пастири. Те трябваше да се грижат за стадото, купено със скъпоценната кръв на Исус. В следващия стих Павел предупреждава за свирепи вълци, които ще нападнат стадото. Пастирите имаха отговорност да го пазят (Деяния 20:28-31).

Като пастор, който е пастир, пазите ли овцете, които Бог е поставил във вашата църква? Пазите ли ги от доктринални заблуди, атаки срещу семействата и браковете им и други духовни атаки? Какъв сте вие - наемник или пастир?

Преди да проповядвате следващата неделя, помолете Бог да ви покаже нуждите на вашите овце. Помолете го да ви покаже разбитите сърца във вашето стадо. Докато проповядвате вижте овцете, които са отрудени и безпомощни и се нуждаят от любовта на един благочестив пастир.

► Прочетете Матей 23:1-39.

Исус използва израза „горко ти“, когато говори на градовете, които Го отхвърлиха (Матей 11:21), на фарисеите и книжниците, които заблуждаваха хората (Матей 23:13-19) и когато говори за Юда, който щеше да Го предаде (Марк 14:21). Понякога четем това „горко“ с гняв, като забравяме, че Исус обичаше дори онези, които Го отхвърляха.

В думата горко има осъждение, но има и тъга. „Горко“ включва и осъждение и „мъка и жалост“ за онзи, който бива осъден. Тя изразява „скръбта на Исус за онези, които не могат да разпознаят в какво окаяно състояние се намират в действителност.“[1] „Горко“ носи както дълбока печал, така и предупреждение.

Исус завършва осъдителните Си думи към религиозните водачи, като оплаква съдбата на града, който обича. „Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!“ Исус оплакваше съдбата на града, който скоро щеше да Го разпъне (Матей 23:37 и Лука 19:41).

Ето по такъв начин трябва да изглеждаме, когато проповядваме за съда. Нашето проповядване трябва да включва предупреждения срещу греха и посланието за присъда върху онези, които отказват да се покаят. Посланието ни обаче трябва да показва скръб поради греха, а не гняв спрямо грешника.

Един тийнейджър бунтар се прибрал вкъщи след една проповед за ада. Баща му го попитал какво мисли за проповедта. Синът отговорил: „Не ми хареса, ядоса ме!“ Следващата седмица момчето слушало друг проповедник да говори за ада. Баща му отново го попитал за мнението му за проповедта. Синът отговорил: „Трябва да служа на Исус. Никога не искам да попадам на това ужасно място!“

Бащата се изненадал. „Миналата седмица проповедта за ада те ядоса. Тази седмица проповедта на същата тема те накара да се покаеш. Какво беше различното?“ Момчето отвърнало: „Този проповедник се разплака докато ме предупреждаваше за ада.“

Плачете ли, когато говорите за съд? Плачете ли, когато подготвяте проповед за ада? Такъв пастир ли сте, който обича овцете, дори когато ги предупреждава за съда?

Като проповедници трябва да разчитаме на силата на Святия Дух да изобличава нашите слушатели. Ако използваме само човешки техники, за да предизвикаме емоционална реакция, можем да постигнем бързи резултати, но няма да имаме духовни резултати. Единствено Святият Дух може да предизвика трайни промени у нашите слушатели.

► Прочетете 1Коринтяни 2:1-16.

Павел е разбирал, че духовната промяна се случва само чрез силата на Святия Дух. След като напуска Атина, където разговаря с философите в Ареопага, той пристига в Коринт (Деяния 17:16-18:1). Там той решава да не проповядва с превъзходно говорене или с мъдрост, а да проповядва само Исус Христос и то разпнат. Той проповядва с „доказателство от Дух и от сила“ (1Коринтяни 2:1-5).

Павел знае, че Святият Дух пояснява духовните истини на духовните (1Коринтяни 2:13). Той цени образованието и е бил високообразован. Знаел е как да говори пред хора и е изучавал големите гръцки оратори. Умеел е да развива логически аргументи – посланието към Римляните има брилянтна логическа структура. Най-много от всичко обаче Павел цени силата на Святия Дух като знае, че истинското изобличение идва само в резултат на действието на Духа.

Павел напомня на Коринтяните, че „ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ (2Коринтяни 4:7). Съдът не е самото съкровище! Като водачи на служения ние сме несъвършени съдове, направени от глина. Имаме обаче невероятната привилегия да носим съкровището, благата вест, на онези, на които служим.

Това е много силно предупреждение към водачите на служения. Лесно е да се фокусираме върху съда вместо върху съкровището в него. Можем да отдаваме по-голямо значение на представянето вместо на посланието, на съда вместо на съкровището. Павел ни напомня, че Бог умишлено използва глинени съдове, за да покаже, че силата е Негова, а не наша. Не трябва да заставаме на пътя на Божията сила. Не трябва да Му отнемаме славата, която принадлежи само и единствено на Него. Трябва да проповядваме чрез силата на Духа.

(1) Евангелието от Матей включва пет основни проповеди. Прочетете всяка от тях и отбележете в таблицата по-долу по една характеристика, която прави проповедта ефективна. Няма верни или грешни отговори. Запитайте се: „Как Исус ме изобличава, вдъхновява или ми помага да запомня и приложа Неговото послание?“

(2) Когато подготвяте следващата си проповед, прегледайте характеристиките, които сте открили в проповедите на Исус. Използвайте ги като модел за ефективна комуникация. Споделете проповедта с други от класа. Направете й оценка с въпроса „Изградих ли моята проповед според модела на Исус?“

Прегледаем или за печат PDF е наличен тук и в приложението или допълнителните файлове.