(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Концепцията на общото и специфичното откровение.

• Доказателствата, че Библията е Божието Слово.

• Вдъхновеността на Писанията.

• Защо вдъхновеността на Писанията означава, че те са непогрешими.

• Термините боговдъхновена, непогрешима и безгрешна.

• Защо Библията е завършена книга и към нея не може да се добавя.

• По какъв начин Библията е основният източник и крайният авторитет по отношение на доктрините.

• По какъв начин Библията е важна за ежедневния живот на всеки християнин.

• Християнските вярвания относно Библията.

(2) Студентите ще избягват да слушат лъжливи авторитети или да изучават Библията с ограничена цел.

Бележка към водача на курса: Обикновено лекцията започва с тест върху предишния урок и преговор на целите от него. Тъй като това е първият урок, преминете към прочит на библейските пасажи по-долу.

► Прочетете Псалом 119:1-16 заедно. Какво ни казва този текст за Библията?

Бог, Създателят на вселената, е говорил. Той е разкрил Себе Си и целта на Неговото творение. Истината, която Бог ни е разкрил, се нарича откровение. В Библията има и книга, която се нарича „Откровение”, но думата „откровение” може да бъде използвана за цялата истина, която Бог е изявил.

► По какви начини Бог ни е разкрил истина?

Понеже Бог ни е изявявал истина по различни начини, можем да говорим за две категории откровение: общо и специфично.

Общо откровение

Общото откровение е това, което Бог ни е разкрил за Себе Си чрез творението. В устройството на вселената виждаме изумителната интелигентност и сила на Бога.

Човекът е най-висшето творение на Бога. Когато наблюдаваме как са създадени хората, също научаваме някои неща за Бога. Фактът, че ние сме мислещи същества, които могат да оценяват красотата и да различават добро и зло (макар и не съвършено) ни показва, че нашият Създател трябва да притежава тези способности в много по-голяма степен. Знаем, че Бог е някой, който може да разсъждава и да комуникира, защото ние самите сме способни на това.

Тъй като общото откровение ни показва, че Бог говори, ние разбираме, че може да съществува и специфично откровение. Понеже Бог говори, е възможно да има послания от Него и дори цяла книга.

Благодарение на общото откровение хората знаят, че има Бог, че трябва да Му се покоряват и че вече са проявили непокорство. (Прочети Римляни 1:20-21) Само че общото откровение не ни казва как да влезем в правилно взаимоотношение с Бога. Тъй като общото откровение ни изявява, че хората са грешни и без извинение пред Създателя, но не ни казва решението на този проблем, то ни води към нуждата от специфично откровение.

Специфично откровение

Бог ни е дал специфично откровение чрез вдъхно­вените писания и Исус, Неговия Син (Урок 7). Специфичното откровение обяснява нашето състояние, описано от общото откровение: ние сме съгрешили и виновни. Специфичното откровение описва Бога, обяснява грехопадението и греха и показва какъв е начинът да се помирим с Бога.

Представете си, че не знаете за съществуването на Библията. Осъзнавате, че има Бог и че вие имате проблем с Него. Не знаете нито какво следва след смъртта, нито какъв е смисълът на живота. Не знаете как да се приближите към Бога.

Сега си представете, че някой ви покаже една книга и ви каже, че тя е дадена от Бога, за да отговори на тези въпроси. Можете ли да си представите колко ценна би била такава книга?

► Какво твърди Библията за себе си? Дайте примери за библейски стихове, които твърдят, че тя е от Бога.

Нека поговорим за това, което Библията твърди за себе си. След това ще разгледаме доказателства за нейната истинност. Библията твърди, че тя е Словото на Бога. В Стария Завет има над 3000 изказвания, че Бог е изпращал послания. Често те са формулирани така: „Бог каза….”[1] Според Исус Старият Завет е бил вдъхновен от Бога. (Прочети Матей 5:17-18; Йоан 10:35; Марк 12:36.) Авторите на Новия Завет смятат, че Бог е вдъхновителят на Стария Завет. (Прочети Деяния 3:18; 2Тимотей 3:16; 2 Петрово 1:20-21.) Те смятат, че новозаветните писания също са вдъхновени от Бога. (Прочети 1Коринтяни 14:37; 2 Петрово 3:16.)

Ако някой не приема твърдението на Библията за самата нея, трябва да погледне доказателствата. Отново си представете, че не знаете за съществуването на Библията. Вие знаете, че Бог е личност и ако поиска, може да говори. Така че сте наясно, че е възможно да има книга от Бога. Тогава някой ви показва една книга и ви казва, че тя е от Бога.

► Как можете да сте сигурни, че Библията наистина е Божието Слово? Какво очаквате да представлява тя?

Навсякъде по света, където се проповядва Евангелието, хората получават вътрешно убеждение, че то е истина. Когато повярват на Евангелието и се покаят, те преживяват Божията прошка и животът им се променя. За повечето хора това е първата причина, поради която вярват на Библията. (Прочети 1Солунци 1:5).

На следващо място, Духът на Бога говори на онези, които имат взаимоотношение с Него, като им дава разбиране и убеждение. Начинът, по който Святият Дух използва Библията, потвърждава, че тя е Божието Слово. (Прочети Ефесяни 6:17).

В нашето ходене с Бога откриваме, че Библията точно описва Неговата природа и начина, по който работи с нас. Библията ни показва как да започнем взаимоотношение с Бога и как да го развиваме. Това доказва, тя е Божие Слово. (Прочети Псалом 119:1-2)

Но какво става, ако искаме доказателство, което не е основано на собствения ни духовен опит? Хората, които изповядват други религии, също имат духовни опитности, но те не са основани на истината. Как можем да сме убедени, че нашият опит стъпва на истината?

► Има ли доказателства, че нещата, казани в Библията са верни?

Библията е написана за период от 1500 години, от повече от 40 автори, повечето от които не са се познавали помежду си. Какво бихме очаквали от подобна книга? Бихме предположили, че ще е пълна с всякакви грешки и противоречия. Нека обаче да разгледаме следните факти за Библията. Установено е географското местоположение на хиляди места, споменати в Библията; историята потвърждава съществуването на хиляди събития и личности, за които Библията говори; няма откритие, което да опровергава някакъв библейски текст; Библията никога не си противоречи. За нито една друга книга, писана някога, не може да се каже подобно нещо. Твърдението на Библията, че е вдъхновена от Бога, е подкрепено с доказателства.

Доказателствата в подкрепа на твърдението на Библията, че тя е Божието Слово, могат да бъдат обобщени в шест точки. Ние знаем, че Библията наистина е Словото на Бог, защото:

• Хиляди библейски факти са потвърдени.

• Нито едно твърдение на Библията не е опровергано.

• Библията не си противоречи.

• Истинността на Евангелието бива доказана от ефекта, който то има.

• Божият Дух говори чрез Библията.

• Библията ръководи нашето взаимоотношение с Бога.

► Какво имаме предвид, когато казваме, че Библията е вдъхновена?

Вдъхновението е свръхестественият процес, чрез който Бог е разкрил Себе Си и е дал писмена форма на това откровение. Библията е крайният продукт на вдъхновението. Няма друга книга, която да е вдъхновена така, както Библията. Вдъхновеността на Библията означава, че тя е изцяло Божие Слово, включително и самите думи, които са използвани.

Когато Библията твърди, че е вдъхновена от Бог, това е много повече от вдъхновението, което хората си мислят, че са получили, когато им хрумне някоя страхотна идея.

Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата (2Тимотей 3:16).

Въпреки че Писанията са написани от човешка ръка, стихът акцентира върху това, че Библията идва от Бога. Поради това, че идва от Бога, тя е достоверен източник на доктрини. Библията превъзхожда всичко, което човек би могъл да направи.

И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е собствено на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [святите] човеци са говорили от Бога; движени от Святия Дух. (2 Петрово 1:20-21).

Тези два стиха от 2 Петрово заявяват, че авторите на Писанията са били водени от Святия Дух. Те не са разчитали на своите знания, за да бъдат точни. Фактът, че са били водени или движени от Святия Дух в процеса на писане, говори, че достоверността на написаното в крайна сметка зависи от Бога. На Библията може да се вярва толкова, колкото и на Бога.

► По какви начини библейските автори са получавали Божията истина, преди да пишат?

Понякога хората се чудят как е работело вдъхновението. Как Бог е комуникирал Своята истина и как е бил сигурен, че ще бъде записана вярно? Първото, което трябва да забележим, е, че Бог дава откровения по различни начини. Той не се ограничава само до един метод. (Прочети Евреи 1:1.)

Понякога Бог говори с глас, както говори на Мойсей (Изход 33:11). Друг път дава на автора видения или сънища, които той записва.[1] Вероятно частта от Писанията, която е написана собственоръчно от Бога е заветът с Израел (Второзаконие 9:10). Други части от Писанията изглежда са били диктувани, тъй като големи пасажи от Изход, Левит и Числа започват с изречението: „Бог говори на Мойсей, казвайки…”

Вдъхновеността не означава, че Бог е изговорил думите към автора с глас, който може да бъде чут. Различните автори са различни като личности и имат различен стил на писане. Например, стилът на Павел е много различен от този на Петър. Според нашия възглед за вдъхновението Бог използва темперамента, речника, стила на писане, образованието и историческите познания на пишещите.

Правилната гледна точка относно вдъхновеността е, че Бог е вдъхновил цялата личност, използвайки човешкото въображение и темперамент за изразяване на божествената истина. Той не само разкрива истина, но и съблюдава процеса на нейното записване, за да подсигури абсолютна точност.

Някои хора мислят, че Бог просто е дал идеите, които е искал да комуникира, и авторът ги е обяснил по най-добрия начин, по който е могъл, като неизменно е допуснал грешки в предаването на подробностите. Това схващане нe съвпада с библейската гледна точка по въпроса. В Библията е описано, че авторите са били движени от Святия Дух в процеса на писане, така че ние знаем, че те на са писали от себе си, съответно не са допускали грешки.

Понеже Библията е Божие Слово, тя не греши, защото Бог не греши. (Прочети Притчи 30:5) След като Бог разкрива Себе Си в историята, записана в Библията, подробностите трябва да са точно записани, за да имаме достоверно откровение за Бога. Ето защо библейското описание на вдъхновението ни помага да знаем, че Бог е ръководел писането и то е било съвсем точно.

Боговдъхновена

Библията е боговдъхновена, което означава, че тя е изцяло Божие Слово, включително и самите думи, които са използвани. Първоначално този термин е бил достатъчен, за да бъде Библията утвърдена като напълно достоверна и точна. Само че някои хора, твърдят, че вярват, че Библията е боговдъхновена, но отричат нейната точност. Следните термини се използват в защита на съществените аспекти на вдъхновеността.

Непогрешима

Този термин означава „който не може да се провали или да сгреши.” Когато казваме, че Библията е непогрешима, имаме предвид, че можем да й се доверим и че тя никога няма да ни подведе. Непогрешимостта на Библията се отнася не само за доктрините в нея, но за всяко твърдение, което тя съдържа.

Безпогрешна

Този термин означава „без грешка.” Библията е точна във всяко свое твърдение. Тъй като Бог никога не лъже и не греши (Прочети Тит 1:2) и Библията е Неговото Слово, можем да сме сигурни, че в нея няма грешки. Ако някой заявява, че в Библията има грешки поради това, че е писана от хора, той забравя как е описано вдъхновението във 2 Петрово 1:21: авторите са били водени от Святия Дух. Библейският, исторически възглед относно вдъхновеността е, че Библията е боговдъхновена във всяка нейна дума и поради тази причина в нея няма никакви грешки. (Прочети Матей 5:18.)

Ами грешките при преписването?

Преди изобретяването на печатарската преса всички документи, включително и Писанията, са преписвани на ръка. Не разполагаме с оригиналните ръкописи на Павел, Исая или Мойсей. Сред хилядите древни преписи на гръцки и еврейски има леки различия и невинаги можем да знаем какъв точно е бил оригиналният текст. Тези различия обаче са твърде незначителни, за да хвърлят сянка на съмнение върху която и да е доктрина. Можем да се доверим на всичко, което Библията казва, защото знаем, че в оригиналите няма грешки и разликите между преписите са пренебрежимо малки.

► Откъде знаем, че Библията е достоверна, въпреки че е била преписвана на ръка много пъти?

► Какви са причините, поради които някои хора смятат, че в Библията има грешки?

Понякога хора твърдят, че в Библията има грешки, защото не познават нейното естество.

Библията използва обичайна човешка комуникация. Например, има стих, който казва, че слънцето се движи в небето. Повечето учени мислят, че земята се върти, а не че слънцето се движи, но също казват, че слънцето изгрява и залязва. Те просто описват това, което виждат.

Има и поетични изрази като „планините се разиграха като овни, хълмите като агнета” (Псалом 114:4), или „и всички дървета в полето ще изпляскат с ръце” Исая 55:12). Този литературен стил не може да се възприема буквално.

Понякога авторите цитират други хора, включително такива, които не са били вдъхновени. (Например, думите на приятелите на Йов са записани, въпреки че Бог казва, че те не са били прави (Йов 42:7). )

Нито едно от тези неща не представлява проблем за доктрината на вдъхновението. Бог е направлявал процеса на писане по такъв начин, че крайният продукт със сигурност да бъде Неговото Слово.

Понякога на хората им се струва, че откриват противоречия в Библията, но е необходимо да погледнат по-внимателно. Например, Марк 5:1-2 и Лука 8:26-27 разказват за един обладан от демони човек, който е изцелен от Исус. В Матей 8:28 се говори за освобождение от демони на двама души. Тук няма противоречие. Лука и Марк не казват, че човекът е бил само един. Те избират да се фокусират върху човека, който е познат в този район. Ако видите привидно противоречиви твърдения в Библията, не трябва да си вадите прибързани заключения, а да отделите време да разберете какъв е контекстът.

► По какви начини християните трябва да използват Библията?

Библията съдържа Божия закон. Спазването на закона не ни спасява, но той ни показва как Бог иска да живеем. Законът на Бога разкрива Неговата природа. Ние трябва да го следваме, защото искаме да приличаме на Бога. След като обичаме Бога, трябва да обичаме Неговия закон. Псалом 119 описва как поклонниците на Бога трябва да се наслаждават в Неговия закон. Онзи, който обича Бога, ще моли Бог да промени сърцето му, така че то да бъде в съгласие с Божията воля. За този, който обича Бога, е невъзможно да не иска да угоди на Бога.

[1]Божието Слово е светлина. Апостол Петър ни казва, че светът тъне в духовна тъмнина и Божието Слово осветява пътя, по който трябва да ходим. (Прочети 2 Петрово 1:19-21; виж също Псалом 119:105.) Никога не трябва да следваме идеи или чувства, които са в противоречие с Божието Слово. Святият Дух никога няма да ни води да направим нещо, което Библията обявява за погрешно.

Словото на Бога е нашата духовна храна. Добрият апетит е признак на здраве и християнинът ще желае Божието Слово, така както бебето желае мляко (1 Петрово 2:2). С напредването си в зрялост вярващите разбират и усвояват все повече от Божията истина, както детето се учи да яде твърде храна (1Коринтяни 3:2). Всеки християнин трябва да се храни с Божието Слово ежедневно.

Библията е нашата защита срещу Сатана. Заповядано ни е да се облечем с духовно всеоръжие. Божието Слово е мечът, който ни дава Святият Дух (Ефесяни 6:17). Исус отговаря на изкушенията на дявола със слово от Писанията (Матей 4:3-4).

Словото на Бога е истина, която ни призовава да откликнем. Исус го сравнява със семена (Лука 8:11-15). Някои семена погиват, защото почвата, където попадат, не е била подготвена. Когато четем Библията, трябва да откликнем на нейната истина и да се молим Бог да направи нашия живот плодоносен чрез Неговото Слово.

Тъй като Библията е Божие Слово...

• Тя никога няма да изгуби актуалност или адекватност. Тя е приложима за всеки човек, на всяко място, по всяко време.

• Тя ни води в разпознаването на Божията воля, понеже Бог никога не си противоречи и не си променя мнението.

• Тя ни помага да живеем живота си по най-добрия начин, защото Бог, нашият Създател, ни е дал насоки за това чрез нея.

• Тя съдържа всичко, което трябва да знаем, за да бъдем спасени и да развиваме взаимоотношение с Бога.

Макар че се учим от пастори и от църковната традиция, всяка идея, която противоречи на Писанията е неприемлива, защото Библията е крайният авторитет.

Святият Дух ни дава светлина, за да разбираме Божието Слово и ни води как да му се покоряваме.

► Бог продължава да говори, но трябва ли да очакваме, че можем да допълваме съдържанието на Библията?

От времето на смъртта на последния апостол църквата счита Библията за завършена книга. Църквата не просто събира текстове, които нарича Писания, а признава определени текстове за авторитетни и вдъхновени от Бога. Текстовете, които са част от Писанията отговарят на изисквания, които нито един по-късно написан текст не може да изпълни.

В книгите на Стария Завет църквата запазва текстовете, които Израел е запазил като Божие слово. Книгите от Новия Завет са признати за Божие Слово според следните изисквания:

• Имат историческа връзка с апостолите

• Потвърждават сами себе си

• Приети са от църквата с единодушие

• Използват почтително Стария Завет

• Полезни са в борбата с ересите

Бог продължава да говори, но можем ли днес да допълваме Библията? Невъзможно е нов текст да изпълни изискванията към оригиналните текстове, които съставляват писанията. Например, няма как нов текст да бъде свързан с апостолите, защото те вече не са сред нас, нито пък би бил приет с единодушие от църквата по света.

Писанията са завършени и достатъчни за спасение и за християнски живот (2Тимотей 3:14-17). Те съдържат всичко необходимо и няма нещо важно и нужно, което да бъде добавено. Хората, които твърдят, че са получили нови откровения, трябва да прекарват времето си в изучаване на откровението, което Бог вече е дал. Там ще намерят всичко, което им е необходимо и ще се предпазят от грешки.

Бележка към водача на курса: Двама души от курса биха могли да обяснят този и следващия раздел.

Пренебрегване на авторитета на Библията

Кой е крайният авторитет за вас? Много християни казват, че Библията е авторитет за тях, но всъщност най-много се доверяват на чувствата си. Ако някой смята дадено действие за правилно, защото не изпитва вина, когато го върши, то за този човек крайният авторитет са неговите чувства, а не Библията.

Хората не приемат на сериозно Библията по много причини. Възможно е някой, когото уважават, да не се съобразява с даден библейски принцип и те да правят същото. Или пък вършат нещо, което Библията забранява и търсят оправдание за постъпките си. Може и да не знаят какво учи Библията. Ние трябва всячески да се стараем да разбираме Библията и да се покоряваме на нейния авторитет.

Когато изучаваме Библията с ограничена цел

Библията е основният източник на доктрини и е крайният авторитет по всеки доктринален въпрос. Възниква проблем, когато хората изучават Библията, само за да докажат собствените си доктрини. Те не използват Библията като духовна храна, а мислят единствено за това как да покажат, че някой друг греши. Правилно е да развиваме и защитаваме нашите доктрини с Писанията, но ако ги ползваме само с тази цел, ще изгубим радостта, която общуването с Библията носи в личното ни взаимоотношение с Бога.

Има хора, които четат Библията само, за да се насърчават. Трябва да помним, че целите на Библията са наставление, изобличение и поправление (2Тимотей 3:16). Не бива да пропускаме заповедите в Библията, като търсим само обещанията, които ни карат да се чувстваме добре. Може би днес Бог иска да ни изобличи, да ни поправи или да ни научи на нещо.

Има религиозни групи, които твърдят, че вярват в Библията, но тя не е крайният авторитет за тях. Те заявяват, че единствено те могат да обяснят Библията чрез откровение или специална система, с която само те разполагат. Техните най-важни доктрини не намират доказателства в Библията.

Може да ползват друга книга като допълнение към Библията и да твърдят, че тя не е достоверна, защото са допуснати грешки при превода и преписването.

Подобни идеи намекват, че Библията не е пълното Божие Слово. Такива хора припознават други източници като краен авторитет.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно Библията” поне два пъти.

Библията е Словото на Бога. Бог е вдъхновил авторите, така че те не са допуснали грешки. Библията съдържа всичко, което трябва да знаем, за да бъдем спасени от греха и да развиваме взаимоотношение с Бога. Библията е основният източник на нашите доктрини и е крайният авторитет за нас. Християните трябва ежедневно да изучават Библията, за да познават Бог все по-добре, да бъдат водени от Него, да се хранят духовно и да живеят живот, изпълнен с радост и смисъл.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Псалом 119:33-40

• Псалом 119:129-136

• Притчи 30:5-6

• Матей 5:17-19

• 2Тимотей 3:15-17

• 2Петрово 3:15-16

• Откровение 22:18-19

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 1. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Поне три път по време на този курс ще преподавате урок или част от урок на хора извън курса. Това може да бъде направено в група в църквата, домашна група за библейско изучаване, семейно събиране или в друга среда. Вие носите отговорност да организирате това и да информирате водача на курса.

(4) Не забравяйте да прочетете следващия урок като подготовка за следващата лекция.

(1) Какво представлява общото откровение?

(2) Кои са двете форми на специфично откровение, които Бог използва?

(3) Кои са трите неща, които специфичното откровение може да направи, а общото не?

(4) Какво твърди Библията за себе си?

(5) Избройте шест причини, поради които знаем, че Библията е Божие Слово.

(6) Защо Библията е полезна за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата? (2Тимотей 3:16).

(7) Какво е описанието, което Библията дава на вдъхновението, което ни уверява, че авторите не са допуснали грешки?

(8) Избройте четири начина, по които Бог е давал вдъхновение.

(9) Какво означава твърдението, че Библията е боговдъхновена?

(10) Какво означава твърдението, че Библията е непогрешима?

(11) Какво означава твърдението, че Библията е безпогрешна?