(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Произхода на греха.

• Библейската терминология, свързана с греха.

• Дефиницията и описанието на наследствената поквара.

• Библейската концепция за съзнателния грях.

• Християнските вярвания относно греха.

(2) Студентите ще придобият по-добро разбиране за обръщането към Христос, когато имат ясна дефиниция за съзнателния грях.

► Прочетете заедно Битие 3. Какви ни казва този текст за греха?

► Защо е необходимо да разбираме греха?

Необходимо е да разбираме греха, за да:

1. Разберем състоянието, в което се намира светът. Библията ни казва, че грехът е причината за човешкото страдание. Смъртта дойде в света чрез греха. (Прочети Римляни 5:12.) Заради проклятието на греха има болести, стареене и болка. Светът е изпълнен със страдание поради греховни постъпки като лъжата, кражбата, убийството, прелюбодейството, пиянството и потисни­чес­твото. Коренът на греховните постъпки е грехът в сърцето – омраза, похот, пожелание, гордост и себичност.

2. Разберем благодатта и спасението. Бог ни дава благодат, която ни спасява от греха (Матей 1:21; Римляни 5:20-21).

3. Разберем святостта. Греховността е обратното на святостта. Греховността се противопоставя на предаността към Бога. За да бъде святи както Бог очаква от нас (1Петрово 1:15-16), трябва да бъдем отделени от греха.

Божието творение беше съвършено и всичко, създадено от Него беше без недостатък. Когато Бог завърши творението, Той видя, че беше много добро (Битие 1:31). Затова знаем, че Бог няма вина за греха.

Адам и Ева бяха във взаимоотношение с Бога. Те желаеха да угодят на Бога и бяха способни да вършат всичко, което е правилно. Сатана дойде да изкуши Ева да не се подчини на Бог. Оттук знаем, че грехът вече е съществувал във вселената. Сатана вече е бил паднал в грях. Обаче грехът още не е бил влязъл в човека или в частта от творението, което е било под неговата власт.

Адам и Ева имаха свободна воля. Грехът беше възможен, защото те наистина можеха да избират. Те избраха да нарушат Божията заповед и това постави началото на човешкия грях.

Първият акт на съгрешаване отделя човека от Бога. Също така грехът покварява естеството на човека. (Прочети Псалом 51:5.) Всички деца, родени след това, имат покварено естество и ще вършат грехове. (Прочети Римляни 5:12, 14, 18-19.)

Грехът нанася проклятие на цялото творение (Битие 3:16-19). Животът се променя заради греха. Появяват се болка, стареене и смърт. (Прочети 1Коринтяни 15:22.) Работата и оцеляването стават трудни. Човешките взаимоотношения са пропити с конфликти. С течение на годините и нарастването на броя на хората, последиците от греха се умножават отвъд всичко, което Адам и Ева са могли да си представят.

В повечето езици има различни синоними за грях. Еврейският език и гръцкият език, които са оригиналните езици на Писанията, също съдържат множество думи, които описват или обясняват греха. Тези думи са разяснени по-долу и когато бъдат разгледани заедно представят цялостна картина на греха.

• Грехът като отхвърляне на авторитет – бунт и непокорство (Псалом 51:1). Яков използва тази еврейска дума, когато гневно пита Лаван какво престъпление е извършил спрямо него (Битие 31:36). Същата дума описва и действията на моавския цар срещу цар Йорам (4Царе 3:7).

• Грехът като извращение и опорочаване— онова, което е изкривено или изопачено (Псалом 51:2a). Сатана не може да създаде нищо, така че всеки грях представлява изопачаване на нещо добро, което Бог е създал.

• Грехът като пропускане или неизпълнение на целта. Това е значението на еврейската дума за грях, използвана в Псалом 51:2b. Същата дума, само че не в етичен смисъл, е употребена в Съдии 20:16 при описанието на 700 войни левичари, които можели да хвърлят камък с прашките си с точност до косъм и всеки път да улучват. Грехът това е неизпълнение на Божия стандарт за истина, святост или праведност.

Една гръцка дума в Новия Завет има подобно значение. Тя може да бъде използвана за греховете на целия свят (Матей 1:21) или за греховете на отделен човек, като например жената, която уми краката на Исус (Лука 7:48-50) или грехът на убийството на Стефан (Деяния 7:60). Грехът е нарушение на Божията воля.

• Грехът като зло, обратното на добро (Псалом 51:4). Същата дума е използвана при описанието на седемте мършави крави в съня на Фараон (Битие 41:19) и за смокините, които не стават за ядене в Еремия 24:2.

• Грехът като неспособност или нежелание за слушане, което има за резултат активно непокорство (Римляни 5:19). Пример за подобно поведение виждаме в Деяния 7:57, където тези, които замеряха Стефан с камъни, запушиха ушите си, за да не слушат. Най-добрата кратка дефиниция на тази гръцка дума е непокорство.

• Грехът като нарушаване на определена заповед – вършене на обратното на онова, което Бог е заповядал (1Йоан 3:4). Гръцката дума е съставена от две думи, които заедно означават „липса на закон” или „беззаконие.”

• Грехът като умишлено отклоняване или неспазване на онова, което знаем, че Бог изисква (Изход 32:7-8). В този пасаж народът се отвръща от Бог, докато Мойсей е на планината Синай.

• Несъзнателни прегрешения (Левит 4:2). Този вид грях бива обсъждан и в Стария, и в Новия Завет. Гръцката дума, употребена в Евреи 9:7 идва от глагол, чието значение е „да си невеж” или „да не разбираш” и означава „да съгрешаваш поради незнание.” Този стих описва умилостивението, което първосвещеникът прави за несъзнателните грехове на народа.

От казаното дотук виждаме, че проблемът с греха има много аспекти. Някои думи описват греха в най-общ смисъл. Други показват греха като резултат от отказа да слушаме Божието слово, неспазване на стандарт, умишлен, преднамерен грях или грях поради незнание или даже по случайност. Какъвто и да е случаят, ние сме благословение да знаем, че Исус умря на кръста, за ни спаси от греховете ни (Матей 1:21).

► Какво представлява съзнателният грях?

Съзнателният грях е умишлено престъпване на волята на Бога, която ни е известна. (Прочети 1Йоан 3:4; Яков 4:17.) В този случай хората избират да вършат или да продължат да вършат това, което знаят, че не е правилно или избират да не вършат онова, което е правилно. Това е преднамерено злодеяние.

Апостол Йоан пише в 1Йоан 3:5-6:

„и знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни. В Него няма грях. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.”

Грехът, за който се говори тук, е продължително практикуване на умишлен грях. Разширен превод на тези стихове би звучал горе-долу така: Никой, който пребъдва в Исус, не съгрешава постоянно или обичайно и никой, който съгрешава постоянно или обичайно, не Го е видял и Не го е познал.

Това твърдение няма смисъл, ако го тълкуваме като описание на греха в най-общ смисъл (включително грехове поради незнание или несъзнателни прегрешения). Християните продължават да грешат непреднамерено. Пасажът безспорно има логика, ако под грях (в този пасаж) разбираме „умишлено нарушаване на Божия закон”.

► Как бихте описали греховното естество, с което хората се раждат?

Наследствената поквареност е упадъкът на моралната природа на човека, който го прави склонен да съгрешава още от раждането. Понякога се нарича още първороден грях. Това е греховното естество, с което се раждаме поради греха на Адам.

Всички хора имат склонност да вършат зло още от раждането си. (Прочети Псалом 58:3.) Естеството на човека е заквасено със склонността да съгрешава още от рождението. Започваме да съгрешаваме в момента, когато започнем да правим избори. Склонността да съгрешаваме не е нещо, което научаваме от заобикалящата ни среда.

Давид казва, че се е родил в нечестие и е бил заченат в грях. (Прочети Псалом 51:5.) Той няма предвид, че майка му е направила нещо нередно, а че когато бебето се оформя в утробата, неговото естество вече е поразено от греха.

Поради поквареното естество, Божият образ у човека е пострадал. Всеки човек се ражда със себична воля и склонност към грях (Римляни 3:10-22). Волята ни не е свободна да избере правилното, освен ако Бог не ни даде желанието и силата за това. (Прочети Римляни 6:16-17.)

Наследствената поквареност провокира грехове на сърцето като гордост, завист, омраза и непростителност. Тя също така предизвиква и действия, които са греховни.

Естествената реакция на човека срещу Божия закон е гняв и той се бунтува срещу авторитета на Бога. Грешниците ще бъдат съдени не само заради извършените грехове, но и заради техния бунт срещу Бога. (Прочети Юда 1:15.)

Човекът с греховна природа е фокусиран върху себе си. Той иска да изпълни своята воля вместо да се покори на авторитета на Бога и на другите. Иска да задоволи собствените си желания, а не да угоди на Бога. Уверен е в себе си и не желае да зависи от Бога. За него собственият му успех е по-важен от Божията слава.

Хората не разграничават правилно добро и зло, защото умовете им са помрачени. (Прочети Ефесяни 4:17-18.) Естествено те следват посоката на бунтовния свят, властта на Сатана и собствените си греховни желания и си навличат Божия гняв. (Прочети Ефесяни 2:2-3.) По естество те са склонни към грях във всеки един момент (Битие 6:5).

Ако не е Божията благодат, хората не биха могли да извършат нищо добро, нито биха имали желание за това. Не биха би били способни да се покаят или да търсят Бога. (Прочети Йоан 6:44.) Те са мъртви в техните престъпления и грехове (Ефесяни 2:1).Богословите описват това състояние като „пълна поквареност.”

Важно е да знаем как Божията благодат се справя с наследствената поквареност. На първо място, силата на Бога идва от посланието на благовестието, като дава на изгубените желание и способност да откликнат на благата вест. (Прочети Римляни 1:16.) После, след като човек е спасен, той бива освободен от властта на греха (Прочети Римляни 6:11-14). Въпреки това влиянието на наследствената поквареност продължава и при новоповярвалите християни.

Влиянието на наследствената поквареност при християните се проявява по няколко начина.

1. Новоповярвалият християнин понякога се бори със собствената си воля, когато бива изкушаван.

2. Новоповярвалият християнин ще усеща грешни мотиви, на които не трябва да се поддава.

3. Новоповярвалият християнин ще реагира погрешно и ще демонстрира неправилно отношение, преди да осъзнае, че го прави.

Новоповярвалите трябва да бъдат насърчавани да не се отказват от вярата си, защото виждат, че все още имат склонност да съгрешават. Те трябва да продължат да търсят силата Божия Дух и трансформацията, която Той извършва.

Пасторите трябва да бъдат търпеливи с тези, които отскоро са християни. Той трябва да е наясно, че те няма да са последователни като християни във всичко, което правят и казват. Възможно е да не забележат веднага, че имат проблем.

Понякога човек несъзнателно нарушава Божието Слово по случайност или поради незнание. В Левит 4:2-3 виждаме, че в този случай човек трябва да принесе жертва веднага щом разбере, че е съгрешил. Понеже жертвата на Христос замени всички жертви от Стария Завет, ние знаем, че християните са изкупени от несъзнателните прегрешения.

Тъй като нашето разбиране е ограничено, несъзнателните прегрешения са неизбежни. Те не прекъсват нашето взаимоотношение с Бога, защото не влизат в конфликт с любовта ни към Него. Бог казва, че съвършената любов към Него изпълнява това, което Той изисква от нас. (Прочети Матей 22:37-40; Римляни 13:8-10.) Не носим отговорност за онова, което не знаем. (Прочети Яков 4:17.)

Когато ходим в светлината (живеем според истината, която познаваме), биваме очистени от всеки грях. (Прочети 1Йоан 1:7.) Няма нужда да се страхуваме, че несъзнателни прегрешения ще нарушат връзката ни с Бога, защото уповаваме на Христовото изкупление.

Книгата Левит ни показва, че когато разберем, че сме съгрешили несъзнателно, трябва да се покаем, да поискаме прошка от Бога и да предприемем коригиращи действия, така че животът ни да бъде такъв, какъвто Бог иска.

В процеса на изучаване на Божието Слово, следване на Святия Дух, общението с други вярващи и израстването в зрялост, би трябвало да променяме поведението, с което несъзнателно престъпваме Божията воля.

► Защо трябва да искаме да знаем и да вършим Божията воля повече?

Причини, поради които трябва да желаем да разбираме по-добре Божията воля и да я следваме изцяло:

1. Не искаме да вършим нищо, което не е угодно на Бога.

2. Погрешните действия имат лоши последици, дори когато са несъзнателни.

3. Като християни трябва да бъдем добър пример.

4. Ако се опитваме да заобиколим Божията воля, ставаме виновни за съзнателен грях.

Когато растем в разбирането си за Божията воля, се случва да забележим погрешни постъпки в живота ни. Ако разпознаем, че вършим нещо неправилно, но изберем да продължим да го вършим, това вече не е грешка от незнание. Ако откажем да се променим, това погрешно действие се превръща в съзнателен грях.

Понякога богословите не разграничават различните категории на греха. Може да твърдят, че всичко, което не е съвършено е грях или че само умишленото действие е грях. Ако имаме разбиране за категориите на греха, ще разберем по-добре какво Бог иска да направи за нас чрез Неговата благодат.

• Съзнателният грях трябва да бъде победен, когато се новородим. Йоан заявява, че новороденият човек не съгрешава (1Йоан 3:4-9). Съзнателният грях е несъвместим с вярата в Христос. Умишленият бунт не е обичаен за нормалния вярващ.

• Освещението е Божията работа с греховете на човешката природа, така че вярващите да бъдат напълно осветени (1Солунци 5:23). Техните дух, душа и тяло стават непорочни. Освещението побеждава греховете на човешката природа.

• Несъзнателните грехове не представляват умишлено непокорство и не се дължат на греховната природа, а на падналото тяло и падналия ум. Не е възможно да се освободим напълно от този вид грях по време на земния ни живот. При възкресението прославените светии ще бъдат изцяло свободни от всякакъв вид грях завинаги.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно греха” поне два пъти.

Човешкият грях е последица от свободното решение на първите хора да не се покорят на Бога. Всички хора, с изключение на Исус, са наследили поквареността на Адам и са виновни за греховни действия. Човешките грешки може да нарушават Божия закон, но не разрушават връзката ни с Бога. Всеки грешник ще понесе вечно осъждение, ако не открие Божията прошка преди последния съд.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Римляни 1:21-32

• Римляни 3:10-20

• Галатяни 5:16-21

• Ефесяни 5:1-8

• Тит 1:10-16

• Яков 4:1-4

• 2Петрово 2:9-17

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 5. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Избройте три причини защо трябва да имаме разбиране за греха.

(2) Откъде знаем, че Бог няма вина за греха?

(3) Дайте дефиниция в едно изречение за всяко от следните: съзнателен грях, наследствена поквареност и несъзнателни прегрешения.

(4) Защо трябва да искаме да знаем и да вършим Божията воля повече?